Анихилация – пълно унищожение. Това предстои на целия ни свят, ако не разберем какво се случва в Зона Х. А ако успеем да излезем оттам – светът няма да бъде същият.
Зона Х е мистериозно място – не знаем защо и как се е появила. Историята ѝ е покрита в мъгла и подсигурена със стотиците животи на изследователите, осмелили се да стъпят в суровата ѝ природа. Зоната е извън обсега на обикновения човек, а читателят така и не разбира как изследователите ѝ попадат в нея, пренесени там от тези, които ги изпращат.
Но Зона Х поддържа собствена и уникална във всяко отношение еко система – сладководни риби са се приспособили към соленоводни условия, блатни местности се пресичат с пустинни такива, а не на последно място – може би всеки един от организмите в нея е склонен да проявява разум.
Струва ми се, че още не съм попадала на книга, която да се гордее с цитат от Стивън Кинг на гърба си и да ме разочарова. Надявам се и да не се случи.
Джеф Вандърмиър не дава имена на участниците в настоящата експедиция, която трябва да изследва Зона Х. Те биват наричани само Антрополога, Психолога, Биолога и Геодезиста. Повече не е и нужно, при все че не всички ще оцелеят. Не се привързвайте.
Скоро не бях виждала подобно обезличаване на героите и приравняване към сферата им на занятие. Несъмнено за навикналия на имена читател това е допълнителен начин за натрупване на напрежение.
Любопитно ми е най-вече накъде ще се развие историята на „Анихилация”. Първата книга ме остави незадоволена и искаща още най-вече поради факта, че не разбрахме нищо за Зона Х. Авторът не пуска много кукички, с които да хване читателя, но може би това работи – ще чакам следващите части, а поредицата изглежда обещаваща.
Последният път, когато се доверих на инди-автор (самопубликуващ се), издаден от „Exlibris“ не съжалявах – „Кучешки звезди“ се оказаха дори повече от очакваното. Дано и Джеф Вандърмиър продължи умело историята и да ни зарадва с нещо неочаквано.