„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света.
Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско значение с думите по-долу. Вероятно ще е една идея по-лесно, ако копирам няколко цитата от книгата:
She was lucky to have her at all. Who knew, Lizzy thought, the finite amount of nights in her life where she would sleep with her hand around a trusted body. That trusted hers. It wouldn’t be a lot, anyway, would it.
Беше щастливка да я има в живота си. Никой не знае крайния брой нощи в живота си, в които ще спи с ръка около тяло, на което вярва. – помисли си Лизи. – Какво повече можеш да искаш?
Докато аз и вие търсим любовта, там има хора, които са склонни да се задоволят просто с няколко нощи прекарани в компанията на човек, на когото вярват. Без да си шепнат красиви думи и да си обещават доживотна любов. Единственото, от което имат нужда е да чувстват, че принадлежат и са в безопасност.
I really am glad we talk now. It’s just hard to forget it took a trip to the emergency room.
Радвам се, че вече си говорим. Просто е трудно да забравя, че за това беше нужно пътешествие до спешното.
Мога само да се опитам да разбера какво е да се стигне до опит за самоубийство(бил той и неволен), за да проумеят близките ти, че са напът да те изгубят.
I am tired of this. I am not a fighter. I never wanted battles. … Before I began to mortgage my liver and lungs, before I had friends afraid of cops and sidewalks, before I had dead friends, I just wanted to know what it was like to walk around with another girl… I want to know what it’s like to not be deathly worried about your friends. I’m so very tired of this. I can’t stand it.
Уморена съм. Аз не съм боец. Никога не съм търсила битки. … Преди да започна да товаря черния и белите си дробове; преди да имам приятели, страхуващи се от тъмни улички и полицаи; преди да имам мъртви приятели, просто исках да знам какво е да се разхождаш с друго момиче… Искам да знам какво е да не си смъртно уплашен за приятелите си. Освен това съм уморена. Непоносимо е.
Не съм сигурна, че мога да си представя какво е да си толкова уморен от оцеляване и от ежедневната борба за глътка спокойствие. Да считаш за изключение ден, в който никой не е заплашил теб или приятел, не си бил жертва на насилие и си могъл спокойно да се разходиш без подвиквания. Вместо това да е ежедневие.
Забелязвате ли как по-горе през абзац се промъкват „опитвам се да разбера/представя“? Защото в своята „нормалност“ си позволяваме да забравим, че светът не е толкова приемащ, колкото ни се иска. Затова и героите на книгата се движат предимно сред свои – било сред хора в преходен период или такива след променен хирургически физиологичен пол. Затова и ги е страх за приятелите им – защото лично са изпитали негативите на това да се идентифицират с пол различен от този по рождение.
Стилово „A Safe Girl To Love“ не е нищо особено – текстът често е прекалено накъсан и задъхан за моя вкус, но несъмнено придава автентичност на образите. В 11-те разказа се преплитат теми, които можете да срещнете във всяка друга съвременна книга – загуба, секс, любов и всичко помежду, но подплатени още от насилие, тормоз и полова дисфория.
Въпреки това, героините в тях са като всички други – весели или тъжни, трезви или пияни, грижовни или забравящи да оставят храна на котката си. Обичащи и търсещи обич.
И, вероятно, това е истинското послание на книгата – че дори най-различните сред нас всъщност никак не са различни.