Като цяло, не съм фен на Мураками заради недостатъчната му фантастичност и навика му да пише с недомлъвки и да оставя недоизказани части от историите си.
Движи по границата между проза и фантастика, а за мен това, че нещата не са нито черни, нито бели, сякаш не е достатъчно. Стилът му на писане обаче е красив и подробен, макар фабулата да е това, което намирам за недостатъчно.
В книгата той движи две отделни сюжетни линии през цялото време, които така и не се събират. Или по-точно, читателят добива усещане за преплитането им едва в края на книгата.
Книгата е увлекателна и интересна, макар за мен лично сюжетната линия с Аомаме да беше по-интересна от тази с Тенго. Но пък кой не би предпочел инструкторка по бойни изкуства пред учител по математика?
Несъмнено в първата книга от трилогията „1Q84“ Мураками изгражда пълнокръвни образи, създавайки им минало, настояще, съмнения и копнежи. Като цяло главните герои на отделните линии(Аомаме и Тенго) си приличат – тежко детство, ранно напускане на дома и бързо емоционално израстване, в комплект с произтичащите от това странности в характера.
Това, което харесвам в Мураками е, че той е реалист – в книгата няма идеални герои, няма идеален свят. Авторът се заиграва със суровата действителност, говорейки откровено за секс, убийства и сексуална злоупотреба с малки деца.
В същото време действията на героите му са дотолкова добре обосновани, че читателя не намира причина да ги съди. Било то за убийствата, които извършва Аомаме или за измамата извършена от Тенго. Чисто психологически „1Q84“ е много дълбок роман.
Любопитно е да се отбележи как Яначековата Симфониета придоби качествата на свързващ символ между четящите 1Q84 по света – бегъл поглед по коментарите под видеото показва как хората четящи книгата се чувстват свързани един с друг.
А най-хубавото на „1Q84“ е, че цялата трилогия излезе наведнъж и го няма досадното чакане между книгите в поредица.
И така, първата книга от трилогията е добра, макар да е мъгливо неясна. Надявам се да не се разочаровам от следващите две книги и да не ми се налага да обобщавам, че Мураками би могъл да вкара историята в една-едничка книга, без да разводнява допълнително.
Други мнения при Александър Кат, в Литературата днес, в Левитация и в Библиотеката.