Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги
Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими.
Изгълтах трите книги наведнъж, като последната просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва.
Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова силни са някои моменти в тях.
Историята увлича. Вероятно за това спомага начинът, по който е написана, от първо лице – това на главната героиня Катнис Евърдийн.
Но не само това те прави съпричастен с историята.
Героите, обстановката, борбата за живот, който да наречеш свой – постапокалиптична Северна Америка, потънала в разрушения; гладът, вземащ всеки ден своите жертви и още, и още… Всичко е толкова добре описано, изградено и подредено, че не ти дава възможност да четеш по диагонал.
Рядко съм срещала книга, която толкова лесно да завладее ума ми и да ме прикове към страниците си.
Героите:
Катнис Евърдийн – объркано, противоречиво 14-годишно(когато започва историята) момиче. Глава на семейство, което на всяка цена държи да опази. Дори, ако това включва нейната или нечия чужда смърт. Страхотен образ, израстваш с поредицата. Човек. Със своите съмнения, болки, гняв, вътрешни борби и не на последно място – обич.
Гейл Хотърн – влюбеният в Катнис другар и приятел. Незаменим в лова и опора в тежките моменти. Те двамата си приличат отвън и отвътре – смугли и тъмнокоси; съмняващи се и недоверчиви.
Пийта Меларк – или Синът на хлебаря. Рус, синеок, идеален. Отвън и отвътре. Роден, за да обича Катнис.
Хеймич – единственият жив победител в Игрите от Окръг 13. Алкохолик, бягащ от спомените и призраците си в омаята на алкохола. Човекът, който ще измъкне Катнис (и нещо повече) жива от Игрите, бидейки неин и на Пийта ментор.
Първите трима са изградени така, че направо да се влюбиш в тях.
Изкушавам се да ви разкажа и за второстепенните герои, защото го заслужават (Прим, Ру, Цина, та дори и Сноу), но ще спра до тук.
Имената на героите също са много важни – тези на хората от окръзите са необикновени имена (често свързани с поминъка им или с образа на героя), а тези на хората от Капитола – римски.
Игрите на глада напомнят на гладиаторски игри. Хляб и зрелища, както се казва във втората книга.
Книгата е пълна със символи – като започнем от имената, минем през заветното за САЩ число 13 (броя на първите щати, а в книгата на окръзите); цветовете, с които не са облечени, боядисани и обградени героите; самата сойка-присмехулка, та дори и цветовете на кориците на отделните книги.
Най-много ми харесва това, че това не са типичните идеални Герои – онези, които винаги се измъкват невредими, които могат и знаят всичко, които винаги са подготвени. Това са хора. Като нас. Те страдат, обичат и ближат раните си в мълчание. Те също се чудят дали да не изберат по-лесния път. Да се оставят на отчаянието пред това да се борят.
Много държа да отбележа и вида на книгите – удобен формат, около 400 страници всяка, ще седят идеално подредени във всяка една библиотека (защото това са книги, които си заслужава да имате).
Аз съм от хората, които много държат да пипнат всичко с ръцете си, за да го усетят истински. Почти всичките ми хобита са изисквали работа с ръце, освен мисловната дейност.
Именно затова съм толкова възхитена от кориците – гладки с релефно изображение на сойката-присмехулка. Изпипани. Идеални.
Единственото, което ми липсва са оригинални (като корицата примерно) книгоразделители с книгата. Обичам такива. Обичам всяка книга да си има свой. Отдавам го на това, че поредицата бе сравнително слабоизвестна в момента на издаването си и това е бил допълнителен(неоправдан) разход. И все пак… ще ми се да имаше…
Втора част – „Възпламеняване”
Трета част – „Сойка-присмехулка”
Още при Книголандски и Книгоман.