„На живот и смърт“ е книга, която се чете наведнъж. Преглъща се набързо, докато малко виновно се радваш, че не си на мястото на главния ѝ герой Оуди Палмър. Оуди е осъден на 10 години затвор за предполагаемата кражба на 7млн. долара, при която умират трима души, а самият той се разминава на косъм със смъртта.
Оуди е измъчван от какво ли не през десетте години, които прекарва в затвора – самообвинения за смъртта на любимата му и непособността му да я защити; побоища и смъртни заплахи го дебнат няколко пъти седмично от останалите затворници и не става по-лесно, когато вече не е в затвора.
Защото това, което трябва да знаете за Оуди е, че е голям карък. И че бяга от затвора ден преди да бъде освободен.
Глупаво, а? След десет години зад решетките, бяга ден преди да го пуснат от там. Затова си има причина, която ще ви оставя да намерите сами.
Оуди просто трябва да бяга, за да спаси малкото хора, които са му помогнали и са останали живи, за да разкажат.
„На живот и смърт“ е плетеница от лош късмет, политическо влияние и, разбира се, много пари. Също така умело писане и завръщане в миналото на главния герой в моментите му на отдих.
Книгата увлича, чете се бързо и с динамиката си не оставя читателя да се чуди дълго преди да започне да симпатизира на главния герой. Пребит, унизен и все пак гледащ напред, той носи една спокойна философия в себе си, която му е позволила да оцелее всичките години в затвора и да продължи да се бори за себе си.
Героят на „На живот и смърт“, Оуди дори изглежда малко нереален – добряк, умеещ да види доброто в ситуацията, въпреки всичките ѝ негативи. Малко прекалено идеален, ужасно злополучен, но оцеляващ.
И вероятно именно затова го харесах като читател – и аз, като него, предпочитам да се съсредоточавам върху плюсовете, вместо да се вглеждам в минусите.