Книгата взех преди години на заем от Блажев, по препоръка на Мила Ташева. Тогава и обещах на Книголандски да не пиша по-хубаво ревю от неговото и май не ми бе трудно да го направя.
Тъй като вече бях чела допадналите на вкуса ми „Странник в странна страна“ и „Отвъд залеза“ и въобще се не дърпах да захвана следващата.
Книгата оправда очакванията и дори ги завиши – фантастика от чист вид и удоволствие на висота.
Хайнлайн ни изпраща на Луната, където живеят отдавна екстрадирани земляни. Там, при ниска гравитация, отглеждат жито, което търгуват със Земята в замяна на жизнено необходими консумативи като вода и въздух.
Напрежението бавно ескалира, а когато в конфликта се намесва и свръх компютъра Майкрофт (който е конгломерат от цялата електроника на Луната), революцията назрява.
Земляните дори не знаят колко сурови противници имат, а Майк помага на приятелите си лунатици да сведат шансовете си за успех до 1 към 7.
Забавно е да видиш как неща, които си учил само като суха теория по някоя от хилядите механики се превръща в работещ механизъм, с който Земята да бъде принудена да се съобразява с лунатиците.
Забавно е да видиш как се организира революция, в която никой не знае каква е йерархията повече от 1 ниво над него.
Забавно е да видиш как за пореден път Хайнлайн отхвърля класическата форма за семейство тип „мама, татко и аз“.
Това е една прекрасно изградена история. Хазартна, реалистична, логична.
И ако ми се наложи да организирам революция, ще се моля да имам един Майкрофт на своя страна.
Истински лошо впечатление прави само очеизбодното недоглеждане от страна на редактори и коректори – грешки през няколко страници, а на места и на всяка следваща. В случая говоря за изданието на „Ciela“, а доколкото знам старите издания са били изпипани.
А междувременно:
Какво пък, въобще не ме интересува кога ще настъпи края на света, щом съм изкъпан и с чисти дрехи.
Ако (случайно) не вярвате на нас за силата на тази книга и творчеството на Хайнлайн, то погледнете и на няколко други приятни местенца:
