Историята започва с настъпването на края на вечността. Или поне на период, който ареонци са смятали, че ще пребъде.
Елантрис е бил град на богове – на хора призовани от шаод да отидат в града на боговете. До момента, в който се случва неочакваното – Елантрис загубва божествеността си. И от град на богове се превръща в последна спирка на покосените от реод елантрисци.
Повествованието се върти между трима от основните герои – Сарене, Раоден и Хратен – принцеса, принц и жрец.
Не може да се отрече елегантното преплитане на действието на няколко нива, като Сандерсън не остави нито един от героите си неопетнен – всеки имаше своите сили, слабости и грешки.
Трудно ми е да не спойлвам историята, затова спирам до тук.
В „Елантрис“ Сандерсън уверено навлиза в политиката, смазвайки „капиталистическата“ системата на крал Ядон – колкото си по-богат, толкова по-високо в йерархията си.
Развива магическа система основана на вълшебни знаци изписвани с ръце – аон по аон.
Сандерсън показва умение да разбира религиозния фанатизъм и неговия горящ пламък. Дава на героите си студена логика и едновременно с това изтръгва от тях любов, за която да заложат живота си. Смесва слепотата на вярата и разсъдливостта на воина. Интересна е идеята за военизиран строй в йерархията на една религия. Неочакваностите в книгата се редят една след друга, но ако внимавате ще се досетите какво е причинило падането на Елантрис малко след средата на книгата.
Странно ми е, че Елантрис завършва логично, но не и без възможността за следваща книга, а такава изгледа няма да се появи. Което е жалко, защото историята можеше да продължи да разплита магията и нейните проявления.
Хем не я разделя на две, хем не я оставя недовършена – така с един удар оставя читателите разочаровани на две нива.
Кофти, но като за първа работа от подобен калибър се справя повече от задоволително.
Прави ми впечатление, че Сандерсън си пада по уредените бракове – вече във втора книга се появява такъв, при това няколко пъти. И все пак ни пробутва любов по някое време.
И да, малко дразни това как идеално се влюбват всички, как няма ни една сексуална сцена между младите влюбени, как така си паснаха като изляти един за друг, но нека предположим, че в тийнейджърско фентъзи, може да си позволи да представи любовта като идеална.
Книгоманите, разбира се ще обърнат внимание на това как Сандерсън доказва важността на книгите като източник на информация и познание, които могат да спасят света.
Още в Ентерия, при Бирето, при Книгоман и Wind of sorrow.