Това е една отдавна чакана да се случи стихосбирка. Поне за мен.
Отдавна следя блога на Албена Тодорова /за Fb цък тук/ и ми се щеше да видя стиховете й под формата на книжно тяло, което да отгръщам в спокойствието на неделната утрин, да прочитам и препрочитам. И когато самата тя попита дали някой би имал интерес да си закупи нейна стихосбирка, първата ми реакция беше диво „Да!“
Някой би казал, че стиховете й са пълни с тъга и аз не бих могла да се съглася по-малко. „стихотворения“ е пълна с живот, от онзи изпълнения с откровения, непохватна откровеност и смелост да оголиш себе си.
Стихосбирката на Албена Тодорова ми припомни каква е моята дефиниция за поет, а именно „човек, който забелязва красотата на нещата около него и намира думите, за да я покаже на останалите“. Поетите са онези, които умеят да намират поезията във всичко – от капчука, който не ти позволява да се застоиш под него до връзката между хорските взаимоотношения и чувствата им едни към други.
Признавам си, че оформлението много ми хареса – от елегантните празни страници в началото и в края до мястото, което е оставено на стиховете да дишат – доказателството, че липсите ни ни изпълват също толкова, колкото пълнотите ни.
Не очаквайте от „стихотворения“ рими и строфи. Не очаквайте поезия от типа, който сме учили в училище. Не очаквайте патос и лесно различими емоции. Такива няма.
Какво да очаквате ли? Очаквайте животът, поднесен по простичък начин с малко думи. Очаквайте да видите нещата около себе си по неочакван нов начин. Очаквайте да намерите поне един стих, който да ви грабне.
Тук можете да чуете някои стихове прочетени (след 1ч. 40 мин.).
И, Бени, ще поспорим, но светът има нужда от поети. От смели поети.