Книгите на Петя Кокудева винаги успяват да стигнат до мен чрез нечий подарък. Първа беше Лулу (за нея прочетете тук), а сега и Малките същества. И така, непоискани, да разтопят сърцето ми.
Срещата с този тип поезия е винаги някак лична. Уж поднесени по детски, сериозността на стиховете се крие нейде в римата. Така, добра култура, близост и самота се препъват из страниците на цветната книжка.
„Малки същества“ не дава готови рецепти или отговори, тя просто те слага на пързалката и те пуска по течението на купища римуван захарен памук. На облаци и на купчини.
И докато малките същества на Петя Кокудева ви омайват, илюстрациите на Ромина Беневенти несъмнено ще допълнят картината от сладко изумление, изписваща се на лицето ви. На Христо Гочев пък трябва да благодарим за съвършения кеф да се радваме на подобно добро оформление.
„Малки същества“ е книга за тези, които още от „Лейди Понеделник“ са „Гроги“, за тези които понякога забравят да кажат добро утро или довиждане и за всички онези, които са позабравили, че животът е един и колкото по-простичък, толкова удобен е.
„Няма в куфара снимки и вещи.
И съвсем не изглежда огромен.
Ала крие съкровища: срещи,
пътешествие, гледки и спомени.“
Естествено, аз като егоцентрик няма как да не забележа стиховете, които са писани като за мен и моите терлици и шушони. И несъмнено ме усмихнаха.
Абе, въобще, много, много усмихната книжка. Спомнете си за нея следващия път щом ви стане сиво на душата и тичайте на разходка с „Малки същества“.
Искрено ваша, „Змеят Олелей“.