Забава с темпорално обърканите „Пирамиди“ – Тери Пратчет

14 април, 2014

пирамиди пратчетДобре де, всички знаем, че Пратчет си е Пратчет и какво да очакваме от него. Какво, обаче, се случва, когато той вземе целия си наличен абсурдизъм, обърка го с божествените представи на средния жител на Диска и добави дъх на суха жега и пирамиди на килограм? Точно така – получаваме едноименната книга.

Малко преди тази книга четох Виан, който е творил близо половин век по-рано и намирам за забавно как двама автори успяват да използват един и същ тип аналогии по коренно различен начин.

„Пирамиди“ описва приключението на младия престолонаследник Тепик и най-вече божествените му неволи, свързани с изчезването на личното му царството (заедно с прилежащите му време и пространство) и наличието на една очарователно побъркваща прислужничка. Богове и фараони оживяват, жреците разцъфват в лудостта си, една камила смята като обезумяла темпорално-пространствени връзки само поради липсата на по-интересно занимание и междувременно нито някой знае какво се случва, нито как да го оправи.

„Не, не, не. Дължината е височина, а височината е широчината, а широчината е дълбочина, а дълбочината е време. Другото измерение, нали знаеш? Четири са си копеленцата. Времето е един от тях. На деветдесет от ония нещица спрямо останалите четири. Градуса имам предвид. Обаче… обаче то не може да съществува в този свят по такъв начин, та мястото трябва да се е чупило навън малко, разбираш ли? Иначе хората щяха да остаряват с всяка крачка направена встрани. А на всеки рожден ден ще остаряваш с една миля.“

Както можете да видите, Пратчет забърква опасна игра с времето, разнасяйки героите си назад-напред и най-вече настрани през него. Естествено, не пропуска да подбутне и сериозни теми като религия и политика. Класически Пратчет от чист вид и най-вече: любимото за мен негово умение да се подиграва умело с всички онези сериозни теми, които предпочитаме да избягваме в ежедневието си.

„- Значи тъй го изз-бират?

Тепик вдигна рамене. Можеше и така да е.
– Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един… – тново се поколеба, вече сигурен, че нещо е объркал – … пас. С изключение на жените, разбира се. И децата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чужд произход. И хора, които не са одобрени по различни причини. И още много други. Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.“

Съберете куп легенди, митове и вярвания, омесете ги с пустинна мистика, жега и наличие на прекалено много свободно време и ще получите „Пирамиди“ – своеобразен скок във вярата и смеха. Аз лично се забавлявах доста.

Препоръчвам, особено ако имате нужда от почивка от сериозни четива.

Намерих още едно мнение тук.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.