Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото...

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционир...

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелств...

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредица...

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полир...

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравн...

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол. Сан...

Доста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“. Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер герой, щипка с...

Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави. Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където „сто...

Към „Галвестън“ пристъпих с любопитство. Не защото е от авторът на „True Detective“ Ник Пизолато, а защото е нетипичното за мен четиво. Изненадата дойде, когато се оказа напълно по вкуса и очакванията ми – тъмно и ръбато, въпреки това, с нетипично мек край. А в същината си – крайно простичка история за смърт, любов и пропилени човешки животи. Едно от притесненията, с които отворих „Галвестън“ беш...

Надеждата ражда от пепелищата на окръзите смелата "Сойка-присмехулка" – Сюзан Колинс
Ревюта / 13 февруари, 2013

Първа част – „Игрите на глада” Втора част – „Възпламеняване” Защото всяка история трябва да има край. Дори тъжните. Юношески роман. Фантастика. Антиутопия. Военен роман. Роман за мисленето на тълпите. Всичко това е трилогията „Игрите на глада”. Това, че и още повече. Третата част от поредицата е по-скоро военен роман, отколкото каквото и да било друго. Предоставя теми за размисъл, започнати в първите две части, но истински разгърнати...

Отмъщението на Капитола и отговора на окръзите във "Възпламеняване" – Сюзан Колинс
Ревюта / 12 февруари, 2013

Историята на Катнис Евърдийн е доказателството, че „Игрите на глада“ никога не спират. Но също така, че репресията никога не може да бъде вечна. Че човешкия род предпочита да умре борейки се, пред това да живее умирайки отвътре. Катнис оцеля. Но никога не се върна истински у дома. Тя спечели Игрите. Но загуби себе си и правото си на свобода. Защото обича семейството и приятелите си. Защото има кого да загуби. И ето, че победите...

Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
Ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова сил...

Земята може да е нашата люлка, но "Луната е наставница сурова" – Робърт Хайнлайн
Ревюта / 10 януари, 2013

Книгата взех преди години на заем от Блажев, по препоръка на Мила Ташева. Тогава и обещах на Книголандски да не пиша по-хубаво ревю от неговото и май не ми бе трудно да го направя. Тъй като вече бях чела допадналите на вкуса ми „Странник в странна страна“ и „Отвъд залеза“ и въобще се не дърпах да захвана следващата. Книгата оправда очакванията и дори ги завиши – фантастика от чист вид и удоволствие на ви...