Да бъда откровена, първото нещо, което ме привлече към книгата, бе корицата ѝ. Видях в я туитър, попитах дали има е-книга и 15-ина минути по-късно вече я разлиствах на четеца. /Имайте предвид, че в този момент сменях банковата си карта и нямах пари в paypal акаунта си, така че помолих приятел за заем от няколко долара, за да имам книгата на момента./ Ето това може да направи добра корица за една книга. Разбира се, добрата книга не се дефинира ...

Ако не харесвате истории за супергерои, „Not Your Sidekick“ не е вашата история. Ако не харесвате лековати и не безкрайно безднадежни тийн любовни истории – също. Но, ако имате нужда от сладка история за бисексуални и транс тийнейджъри супергерои в живота си, „Not Your Sidekick“ е точно вашата история. Книгата е чудесна в смисъла, в който е писана – за младата аудитория, без излишен драматизъм и с единствена...

Прочетох „Rubyfruit Jungle“ почти 40 години след първото ѝ публикуване през 1980г. и, въпреки това, проблемите в книгата са точно толкова съществуващи в настоящето. Все още предимно се мълчи за стъкления таван, а да си куиър е често срамно за семейството и нерядко носи отхвърляне. Действието на книгата се развива във време, в което да си открито гей носи дамга, а стереотипите са по-живи от всякога. “How do you know about a lesbian ...

„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“. На Аманда не ѝ личи, тя минава между капк...

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско зна...

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото...

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционир...

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелств...

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредица...

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полир...

Епично фентъзи в макро размер, "Килимените хора" на Тери Пратчет
Ревюта / 2 април, 2013

Не бързайте да грабвате томахавките, оксиморонът е верен. Пратчет е написал тази малка книжка на 17 години, после е претърпяла редакция от неговото по-зряло аз и е излязла на пазара. Книгата има големите си плюсове, но губи страшно заради малкия си размер. Реално погледнато историята си има всичко, от което се нуждае едно епично фентъзи – герой, надарен със специални усещания; един куп раси, сред които джуджета и такива със спе...

След неживите идва ред на немъртвите в "Когато мъртвите се пробудят"
Ревюта / 26 март, 2013

На българската четяща аудитория Йон Айвиде Линдквист вече е познат с прекрасната си вампирска „Покани ме да вляза“, а сега смело настъпва с втора книга посветена на същества също толкова непринадлежащи на човешкия свят, но неизменно свързани с него – мъртвите. И ако приемем, че „Покани ме да вляза“ е писана с любов към живота, то „Когато мъртвите се пробудят“ е писана с разбиране към смъртта....

"Кратка история на самолета" или как да полетиш със Захари Карабашлиев
Ревюта / 22 март, 2013

Кой не знае Захари Карабашлиев, кой не е чувал за него? Сборниците сами по себе си са трудни за еднозначна оценка поради разнородното си съдържание, но все пак въпросът дали да прочетете „Кратка история на самолета“ за мен е риторичен. От раз препоръчвам „История с торта“, „Топлина на непознатата“, „Изпращане“, „Честита ко…“ Карабашлиев омайва с типичния си разбързано-описат...

"Зора"-та на Октавия Бърлър като новата люлка на човечеството
Ревюта / 21 март, 2013

Може би вече знаете, че „Зора“ е част от поредицата „Галактики“ на издателство „Колибри“, която се очертава да бъде допълнена от още и още здрави фантастики и фентъзита. От излизането си „Зора“ бе сравнявана с „Прекрасен нов свят“. И сравнението с Хъксли е неминуемо, но аз съвсем не бих прибързала с паралелите. Докато Хъксли ни вкарва в антиутопия за възможното пагубно бъдещ...

"Елантрис" – Брандън Сандерсън
Ревюта / 21 февруари, 2013

Историята започва с настъпването на края на вечността. Или поне на период, който ареонци са смятали, че ще пребъде. Елантрис е бил град на богове – на хора призовани от шаод да отидат в града на боговете.  До момента, в който се случва неочакваното – Елантрис загубва божествеността си. И от град на богове се превръща в последна спирка на покосените от реод елантрисци. Повествованието се върти между трима от основните геро...

Надеждата ражда от пепелищата на окръзите смелата "Сойка-присмехулка" – Сюзан Колинс
Ревюта / 13 февруари, 2013

Първа част – „Игрите на глада” Втора част – „Възпламеняване” Защото всяка история трябва да има край. Дори тъжните. Юношески роман. Фантастика. Антиутопия. Военен роман. Роман за мисленето на тълпите. Всичко това е трилогията „Игрите на глада”. Това, че и още повече. Третата част от поредицата е по-скоро военен роман, отколкото каквото и да било друго. Предоставя теми за размисъл, започнати в първите две части, но истински разгърнати...

Отмъщението на Капитола и отговора на окръзите във "Възпламеняване" – Сюзан Колинс
Ревюта / 12 февруари, 2013

Историята на Катнис Евърдийн е доказателството, че „Игрите на глада“ никога не спират. Но също така, че репресията никога не може да бъде вечна. Че човешкия род предпочита да умре борейки се, пред това да живее умирайки отвътре. Катнис оцеля. Но никога не се върна истински у дома. Тя спечели Игрите. Но загуби себе си и правото си на свобода. Защото обича семейството и приятелите си. Защото има кого да загуби. И ето, че победите...

Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
Ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова сил...

Земята може да е нашата люлка, но "Луната е наставница сурова" – Робърт Хайнлайн
Ревюта / 10 януари, 2013

Книгата взех преди години на заем от Блажев, по препоръка на Мила Ташева. Тогава и обещах на Книголандски да не пиша по-хубаво ревю от неговото и май не ми бе трудно да го направя. Тъй като вече бях чела допадналите на вкуса ми „Странник в странна страна“ и „Отвъд залеза“ и въобще се не дърпах да захвана следващата. Книгата оправда очакванията и дори ги завиши – фантастика от чист вид и удоволствие на ви...