„Обещавам ти провал“ за можещите да обичат

19 януари, 2016

Обещавам ти провалЗапочнах „Обещавам ти провал“ малко предубедена – поредният португалец, пишещ с дълги изречения, малко главни букви и изобилие от запетайки. Отне ми разказ – два, за да заглуша предубеждението.

Потънах в задъханото писане на Педру Фаргаш – в нанизаните една след друга думи и в накъсаните му мисли. „Обещавам ти провал“ се чете набързо, на прибежки и на няколко пъти. Не ми беше възможно да я погълна наведнъж. Не усетих нуждата от това, въпреки вътрешния натиск да почетеш още малко, да се влюбиш в още някое изречение.

„Обещавам ти провал“ вклинява носталгия. Оставя с любими пасажи, припомнени усещания, изважда на показ спомени.

„Обещавам ти провал“ оголва. Разплаква, усмихва и не те оставя безучастен.

Педру Шагаш Фрейташ е събрал много любов в тази книга – искрена, наранена, наивна. Опустошаваща.

„Обещавам ти провал“, обаче, е по-дълга отколкото трябва. Около два пъти. Не знам каква е причината Педру Шагаш Фрейташ да е събрал всичко написано в тази книга само в един том – дали авторско решение, дали издателско. Не смея да коментирам доколко е правилно, но лично за мен книгата трябва да бъде оставена по средата, читателят да си почине малко от нея, да попрочете нещо друго и – едва когато отново е готов за нежността ѝ – да се върне към нея. Разбира се, може да бъде прочетена и наведнъж, но с риск четенето да потръгне мудно или дори с досада в някакъв момент.

Меланхолия на насладата

Много спокойствие е събрал Педру Шагаш Фрейташ в „Обещавам ти провал“. Във всеки пореден разговор, който започва с читателя, авторът намира нещо, с което да го очарова. Да докосне. Да напомни минало.

Тихо, че някой ще люби.

Всяка любов започва така.

И „Обичам те“ са думи, които се произнасят само така:

Шшт.

Любов, обич, нежност – това са думите, с които е изплетена книгата.

Не очаквайте от „Обещавам ти провал“ целенасочено действие. Очаквайте просто любов. Очаквайте спокойно доказателството, че половете не са толкова различни в начина, по който обичат. Само в начина, по който го изразяват.

И, ако за жените автори се случва да се чуят коментари, че пишат като мъже, то за Педру Шагаш Фрейташ мога да кажа, че пише като жена. С дълбоко чувство. С разбиране.

А истината е, че разлика между писането на половете няма. Добрата литература няма пол. И „Обещавам ти провал“ е книга от мъж за четене от мъже. Не казвам, че ще им хареса. Само, че вероятно им е нужна.

Дали ще оставите на „Обещавам ти провал“ да ви хареса – зависи изцяло от вас и от умението ви да обичате. Защото книгата е просто откровената изповед на един човек, който обича и не се срамува да говори за това. Не го крие и не прикрива слабостта на откровението си. Прошепва името на жената, която обича и това му стига.

Барбара,

казвам, и тя се смее, а аз съм толкова щастлив, че го повтарям като извинение, че съм го казал,

Барбара…

Мога да ви избирам цитати от книгата още дълго. Но най-добре ще е да ви оставя сами да решите колко и как ще ви се хареса.

Още за „Обещавам ти провал“ в Аз чета 1 и 2, Книжно и Книжка с мишка.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Вашият коментар