„Напълно изгубили себе си“ до оголване – Карън Джой Фаулър

12 декември, 2014

напълно изгубили себе сиНапоследък съм изчезнала от книжния хоризонт и за това си има причини.

Това и фактът, че все пак сядам да напиша ревю за „Напълно изгубили себе си“ следва да ви каже какво означава тази книга за мен. Какво ми е дала и какво е взела – взе малко време, което и без това нямам, а даде далеч повече – още една истински преживяна история, някой друг научен факт, който да ме обогати и пълнотата, която може да бъде получена само от хубава книга.

„Напълно изгубили себе си“ ми донесе усещането за приятната меланхолия на „Между дните“ и привкуса на достъпното обяснение защо семейните отношения са толкова сложна тема, така приятно написани в „Кажи на вълците, че съм си у дома“.

Лесно е да ви обясня защо и как ще ви изненада тази книга – причината се крие в малката въпросителна с име Фърн, която се крие между първите стотици страници.

Тя е, доколкото крайъгълен камък на историята, толкова и обикновен детайл от онези, които въпреки „нормалността“ си, преобръщат колата на спокойствието.

„Напълно изгубили себе си“ е огледало на действителността ни – ежедневието, в което все по-малко обръщаме внимание на това да отделим миг обич на близките си; грубостите, прикрити зад искрена завист или просто нежелание да се признаем за по-слаби; избирателната памет за събития, които са прекалено болезнени за помнене и най-човешкото от всичко – умението да нараняваме.

Това е книга за загубите.

Книга за жестокостите, прикрити зад „грижа“.

Книга за умението ни да се нараняваме, докато се опитваме да се обичаме.

Иска ми се да ви обърна внимание на превода на заглавието „We Are All Completely Beside Ourselves“ – тежко и тромаво в оригинал заглавие, преведено толкова леко и, в същото време, напълно съответстващо на книгата.

„Напълно изгубили себе си“ ще отвори очите ви за факти, които ще споделяте с думите „нещо, което предпочитах да не научавам“; факти, които ще ви накарат да се срамувате, че сте по-близо до Хомо Сапиенс, отколкото до приматите и които ще ви накарат да се надявате, че някога, може би скоро, ще превъзмогнем елементарните си повици за размножаване, власт над останалите примати и налагане на авторитет чрез сила.

Истината е, че отидох много далеч, казвайки ви това – тези думи за повече резултат от размисъл над природата ни, колкото над книгата.

Но ще се учудя, ако останете безразлични. Безлични.

Ще си позволя да ви пратя към щанд 111 на течащия в момента Панаир на книгата, където книгата ще ви чака.

Направете си подарък с нея.

И тъй като не бива да се доверявате на някаква непозната в интернет – още мнения при Книжен Жор, в Книголандия, Love big books…, Аз чета, Левитация, На по книга, две и Литературата днес.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.