„Младостта на магьосника“ – Евгений Лукин

8 октомври, 2013

WizardМагии, уроки, любовни билета, проклятия и псувни – на това се крепи Русия, в която младият маг Глеб Портягин се е цанил чирак на известния магьосник Ефрем Нехорошев. Това е Русия, която умело съчетава вярата в неприкосновения християнски Бог с тази в суеверия и баене на каквото се сетите.

Наред с най-простите наричания, Евгений Лукин е накаламбурил във вселената на книгата си техномагии, използване на природни стихии в домакинството, че и любовно биле в име родину. Направо ум да ви зайде!

Глеб Портягин е нахакан хитряга, занимаващ се с шантавини на дребно. Докато не попада в затвора, преосмисля усета си към магията и тръгва да търси добър учител. Толкова добър, че дори и тайните служби са го нарочили. При това алкохолик. Ама какво ли съм тръгнала да ви разказвам, ще си прочетете сами!

Разправят, че в езиците на северните народи имало двайсетина, ако не и повече думи за сняг. И при нас е така. Според речника на Дал: обущарят се нафирква, шивачът се отрязва, музикантът се насмуква, немецът се накърква, лакеят се налоква, господарят се насвятква, войникът – употребява. Ефрем Нехорошев, бидейки склонен към всички изброени действия, трудно издържаше на пости.

Право да ви кажа, в „Младостта на магьосника“ Евгений Лукин е събрал хумора на „Кръчмата на Калахан“, съчетан с тънкостите на руската душевност, описани така, както само у Лукяненко сме виждали, насолил е с въображение и ни е поднесъл печиво от класа. Очакват ви смях от сърце на някои от сравненията, изумление от изходите на ситуациите, в които попадат двойката магове, метафори и примери, които ще ви забавляват. Направо се чудя с какви думи да я опиша, за да ви накарам да я подхванете, а тя сама да ви довърши.

„Младостта на магьосника“ е колкото поклон към вековната примка на суеверията, толкова и писана с усмивка към атеизма.

– Просто още не си попадал на атеисти – болезнено сгърчи лице той. – На тях пашкулът им е такъв, че никакво заклинание не ги лови, не вярват в нищо! И тия, дето са много отворени – и при тях същата работа… Почети Забилин, като ти остане време. Знаеш ли какво пише? „Урочасването не въздейства на образованите люде…“ Такива ми ти работи… – той си пое дъх и продължи. –  Спомням си, на младини хипнотизирах една коректорка… Бе усещам, че не върви работата… И уж правилно върша всичко, правя движения пред очите ?… „Не се страхувай, викам, само си играеме…“ Така и не успях да я хипнотизирам… Излезе, че според тъпите им правила думата не била такава! „Играем“ била, не „играеме“. Е такива как да ги хипнотизираш? Там е работата, много нахитряха всички… – намуси се и млъкна.

Смесва разумни и съвременни доводи със средновековни вярвания без да предизвика очаквания сблъсък на тези; да не говорим, че набързо припомня колко близко е руснака до българина.

portret– Народът ли? Ами нали те го изтърваха. Тия същите, дето сега те нападат в кътчето… Виж Съветския съюз, да речем. При Сталин а си се замислил, а са те изправили
до стената! А дяволетата усетили, че някой върши тяхната работа, и му отпуснали края. Защо да си дават зор? И изведнъж – бум-бам-тряс! Указ! Разрешава се мисленето! А
мозъците на народа – необезвредени! И отиде държавата, та се не видя. Вносните шампоани да са живи. Че Русия и тя все беше заминала с все Съюза още тогава, през деветдесет и първа…
– Шампоаните пък какво общо имат? – съвсем се обърка Глеб.
– Това, Глебушка, трябва нависоко някому да е светнало: да внасят измиващи средства. Нашите нали бяха кът…
А руснакът как е устроен? Спре ли да се чеше зад врата, спира и да се замисля…

И, като изключим крехкостта на младия маг показан на корицата, моите адмирации за оформлението й – личи, че е правена с много желание и щипка магия.

Освен това, не забравяйте:

– Псувнята ли? – тихо попита Глеб.
Вещерът запази мълчание. После утвърдително склопи очи.
– Тя, Глебушка, само тя… Това е ликото, дето ни свързва наедно. Руската империя само на нея се е крепяла. Изпсува ли веднъж друговерецът – брой го руснак. Не е вече друговерец.

– Ехе, Глебушка… – меко пропя гласът на магьосника – не е толкова проста тая… Да речем, напопържаш ченгетата. Аз, един вид, такова и онакова… вашата мама вътрешна министерска! Сега си помисли: какво всъщност си казал?
Всъщност ти по тоя начин признаваш своята кръвна връзка с Министерството на вътрешните работи… Или ето ти друг, исторически пример. Бялата гвардия! Можели са до ден днешен да си останат в Крим, Перекопският провлак е непревземаем! Ама не, на барон ти Врангел от много ум му хрумнало да издаде заповед: забранявам на господа офицерите, под страх от военен съд, да ругаят на Бог, Цар, Престол и тъй нататък… И това бил краят на Бялата идея. Червените никой не ги е спирал да попържат – кеф ти Бебел, кеф ти Хегел… Ами защо, мислиш, народът толкова не обича интелигенцията? Тъкмо затова. Не я усеща като своя…

clone01s

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.