Падението на човешките "Бозайници" – Пиер Меро

24 май, 2013

„Бозайници“ е страшно забавна книга, написана по увлекателен и увличащ начин. Тя ще ви срещне с Барбес, който през цялото време бива наричан чичото. Той е черната овца в семейството, неудачника, който всички намират причина да презират. Той е също така учител, ерудит и алкохолик.

Първата част на книгата „Ерозивен гастрит“ е истинска антология на живота на алкохолика. И в   по-малко от 70 страници събира в себе си цял живот, изкаран на алкохол, жили и упорство. За сравнение – Калин-Терзиевата „Алкохол“ не успява да го свърши в 350 страници.
Меро ме покори с лекия си и забавен стил на писане, с преплитането на миналото и настоящето на героя, на причините или липсите им, които го карат да тича към самоунищожението си.

И несъмнено открих най-тъжната сцена, пресъздадена в три изречения:
„Настигнали сте я, обляна в сълзи, на улица Маркс-Дормоа. Тя дълго е треперила в обятията ви. С бледите си и гневни рамена.“
Ето това е майсторството. В три изречения да съумееш да събереш мъката на една жена и безсилието на един мъж.

Във втората част „Неплатежоспособност“ Пиер Меро с много чувство за хумор описва вълшебството на това да вършиш нищо, получавайки заплата срещу тези „усилия“. Говори с патос за прекрасната безметежност на безработицата и теглото на скуката, с която са се натоварили бюрократите и скатаващите от работа.

В две изречения съумява да обобщи политическата импотентност на народа и отделния мъж:
„Съвременната демокрация е политическа система, в която прекрасно информирани, дълбоко осъзнати и напълно безкористни граждани избират за свой представител човек, който печели за една година колкото повечето от тях не биха спечелили през целия си живот.“

„За съжаление много мъже имат по два ташака – един за майка си, един за жена си и нито един за тях си.“

„Неплатежоспособност“ е за умението да се удавиш в некомпетентност и безделие, алкохолизирайки се междувременно.

Третата част „Мръсно бельо“ изважда наяве провалените връзки на чичото – семейни, любовни, романтични, колегиални. Тя е за илюзиите, с които живеем и реалността, с която трябва да се примирим. За секса, фантазиите и неумението ни да се справим със собствените си незадоволености. И отново, всичко това е гарнирано с хумор и ирония.

„Бозайници“ е елегия за един живот, който е далеч от идеалния – алкохол, случайни сексуални връзки, несигурна работа, завръщане в апартамента на родителите и смяната му с все по-малко и по-малко жилище. В едно дълго чакане и приканване на смъртта.
Любопитно, нали? През цялото време ви обяснявам колко забавна е книгата, а най-често срещаните думи в това ревю са мъка, липса и неумение.

Корицата на книгата е ужасна и, макар да разбирам идеята за премрежения през алкохол поглед, не мога да я оправдая.

Впечатленията и на Блажев.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.