„Животът според Любка“ – Лори Греъм

23 ноември, 2013

155124_bПодредили се „като за снимка“, хванали се „под ручка“, всичките са с дълги поли, престилки и забрадки. Няма сутиен, няма нищо, дори няма много зъби – а са се захилили като пача на витрина – абе, кой се хили от корицата на албума си? Обаче, идиотско нещо, против волята си и ти им се усмихваш в отговор. Просто нечувано.

Когато Мила  каза, че със Зори кълнат, че книгата ще ми хареса, нямаше как да не им повярвам и се гмурнах в „Животът…“, изпълнена с очаквания. Очаквания, която книгата напълно оправда. От „Животът според Любка“ струи толкова хумор, че буквално съм се смяла през 2-3 страници и знам, че тази книга попада в графата за препрочитане.

„Животът според Любка“ разказва историята на турнето на Планинските баби – колектив от възрастни жени, пеещи на един глас – а едновременно с това и тази на мениджъра им Бъз Уекслър – акула от шоу бизнеса с огнена коса и още по-ярък нрав.

41E4lzy4-cLТя е разказ за това какво се случва, когато един неуморен циник срещне позитивизма и наивната простота на Балканите. Разказва за този неминуем сблъсък на идеи и очаквания от и за живота, който променя всеки от участниците.

И така, запознайте се с Планинските баби – Любка, Станка, Кичка, Дора и Цвета – личности от колоритна нагоре. Една баба на мутра, една клептоманка, една търпяща домашно насилие, една беззъба и една, която ще промени живота на Бъз.

Запознайте се и с Олга Илиевска – преводачката от/към английски, пишеща почти пунктуално докладни тип ДС за случващото се по време на турнето.

– Имате си преводачка.
– Има си Олга.
– Не я ли бива? Уволни я.
не мога да причиня такова нещо на Олга. Тя е ценна придобивка. Касапи английският език така, че и долар на дума да плащаш на някой друг, пак няма да се забавляваш толкова. В края на краищата, все някой трябва да завърши последен в класа, по дяволите!

И най-вече, запознайте се с Бъз Уекслър – жената, която ще излезе най-променена от потопа от балкански чувства, развихрил се между Хийтроу и Планинец.

Знаете ли, дори няма нужда да продължавам да ви повтарям колко е велика тая книга, само ще подплатя мнението си с цитати.

Стоя отстрани на сцената до Цвета и внезапно усещам в нея някаква промяна. Като химична реакция. Ксанакс плюс ракия, плюс време – резултатът е движение напред.

„Животът според Любка“ е книга за музиката, за сблъсъка на цивилизации и за обогатяването им една от друга. Прекрасна книга, за която преводът несъмнено е изиграл голяма роля.

russian-granniesПонякога те просто запяват. Както си пътуваме в автобусчето, някоя подема, обикновено Любка или Станка. Не се сговарят. Запяват, след тях запяват и другите, сякаш песента е ски-лифт и като се плъзне кабинката покрай някоя от тях, тя скача вътре. Понякога пеят, всяка в своето си мъничко пространство, след което гласовете им се сблъскват в непозната странна хармония. Много обичам този момент. Както да захапеш зряла ароматна круша. Както когато вятърът те обвие в облак от здрав хубав сняг.

Ама да знаете, че тая дума ‘лезбийки’ на 295-та страница ми извади очите.

Сега си пуснете тази песен, затворете очи и си спомнете, че животът е хубав.

Още при Мария Донева и в Аз чета.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.