Да развиеш омраза към себеподобните – „Карта и територия“ на самотното съзнание – Мишел Уелбек

27 октомври, 2013

la-carte-et-le-territoire_BG_coverЧетенето на „Карта и територия“ съвпадна с един антисоциален период, изразяващ се в стоене вкъщи и липса на желание за социално общуване. Такъв е и идеалният период за четене на тази книга. Когато ми я препоръчаха като книга за мизантропи, не се почудих и веднага я взех. Аз, като всеки работил в сферата на обслужването, в хората най-много мразя самите хора.

Уелбек представя живота на няколко души, използващи работата си, за да се откъснат от света на хората – художникът Жед, архитектът Жан-Пиер, полицейският инспектор Жаслен и… своя – на писателя Мишел Уелбек. Героите му са все единаци, бягащи при възможността за близост с друго човешко същество.

Действието в „Карта и територия“ тече бавно, пропито от френската меланхолия на 20-ти век. Това те кара да четеш книгата полека – както се опитва вкусно ястие и се отпива пивко вино. Книгата е едно потапяне в кулинарията, изкуството, архитектурата и фотографията на миналия век. Книга за конспирациите, манипулациите и (липсата на) критики в художествения свят, в който корпорациите имат по-тежка дума от тази на артистите. За света, в който притежанието води само до отчужденост.

„Карта и територия“ е разговор за загубите и определенията, които сами даваме за себе си – за обществото ни, в което годишната ни заплата е по-явен показател за това какви сме от това има ли кого да обичаме.

Какво определя човека? Кой е първият въпрос, който задаваме на някого, ако искаме да разберем що за човек е? В някои общества го питат дали е женен, има ли деца; в нашите общества най-напред се осведомяват за професията му. За западния човек решаващо е мястото в процеса на производство, а не репродуктивния статут.

А след този цитат не мога да не отбележа, че главните герои така и останаха без наследници.

За мен тази книга бе малко уморителна – Уелбек се разсейва в подробности, забавяйки действието и така на моменти губеше вниманието ми.

1И макар идеята да използваш себе си като герой, който да убиеш прекрасно кърваво, да ми хареса, не мога да кажа, че книгата ме спечели.

А само с каква страст описва смъртта си:

Току-що бяха пристигнали заключенията на техническия отдел: човекът и кучето са били убити с пистолет „Зиг Зауер М-45“, и в двата случая с един куршум, изстрелян от упор в сърцето; оръжието е било снабдено със заглушител.
Преди това са били зашеметени от удар с тъп предмет с издължена форма, например бейзболна бухалка.
Прецизно изпълнено престъпление, без излишна жестокост. Разчленяването и нарязването на труповете е било направено в последствие. Бяха направили бърза възстановка и заключението беше, че това е отнело малко повече от седем часа.

В заключение – в „Карта и територия“ Мишел Уелбек е излял самотата си и е подхванал диалог  с читателя за нуждата ни от хорско обкръжение само, за да осъзнаем себедостатъчността си. „Карта и територия“ е нещо, което няма да препрочета, но за което не съжалявам, че съм подхванала.

Едно по-пространствено и по-вдъхновено ревю от Златко Ангелов за Книголандия.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.