Шерлок разплита Матрицата в „Играта на Макбет“ – Кристофър Голт

2 юни, 2014

Играта на МакбетДобре де, шегувам се. Макар че аналогията, вярвайте ми, е точна.

„Играта на Макбет“ е от книгите, които искам да препоръчам на всекиго, макар и да осъзнавам, че не е лъжица за всяка уста. Не защото е високо интелектуална или неразбираема, а просто защото се иска определена настройка за нея. Иска се онова усещане за незначителност пред безкрайността и всеобхватността на Вселената, или – ако е по-разбираемо – за нищожността пред божественото.

Не зная защо толкова време бавих написването на това ревю, при все, че тази е от книгите, за които искам да извикам „Прочетете я!“ Така или иначе – препоръчвам горещо и от все сърце, въпреки потресаващата корица.

Чудили ли сте се дали не сте просто герой в чужда приказка? Дали целият ви живот не е просто сън на същество от по-висок еволюционно вид? Дали това, което си мислите, че чувствате, чувате, виждате, дишате и осъзнавате наистина се случва? И дори да е програмирано, това по-малко истинско ли го прави?

Как се развива разума и какво се крие в дебрите на мозъка? Какво представляват халюцинациите и дали отговорите на горните въпроси не се крият нейде из тях?

Истината е, че за мозъка знаем прекалено малко. В „12-те правила на мозъка“ темата е приятно разискана, а в „Играта на Макбет“ така добре разиграна, че ще се дивите на някои пасажи дълго време.

Самият главен герой Макбет е особняк от ранга на Шерлок – има нещо магично в любовта на читателя към подобни герои в книгите, макар подобни умове да не са очарователни на живо.

Няма да ви разказвам действието на книгата, но имам няколко въпроса към вас:

Какво сте готови да направите, ако спасението на света, който познавате зависи от собствената ви смърт? Какво ще направите, ако осъзнаете, че всички възприятия, които сте смятали за истински са почувствани и разбрани, са там само защото някой ви ги е вменил? Способни ли сте да осъзнаете нищожността на личната си вселена на фона на безкрайния космос?

изтеглен файл„- Престани да разсъждаваш. Да се отклоняваш. Искам да знам дали някога си си задавал въпроси относно действителността, която описват пациентите ти… Случвало ли се е да лежиш в леглото си нощем в тъмното и да се питаш дали тяхната реалност не е истинска, а твоята не е измамна? Сигурно си виждал толкова хора със собствена версия за действителността, колкото и такива с обичайната представа.
– Всички знаем коя е истинската реалност, Гейбриъл.
Голият мъж се изсмя.
– Имаш предвид реалността, която смятаме за такава по общо съгнасие? Ами, ако всички, ама наистина всички, започнат да получават видения? Всички, освен теб? Това ще означава ли, че и ти страдаш от делюзии?“

Освен всичко останало, „Играта на Макбет“ е и прекрасен трилър със задъхано действие и сюжет без дупки. Има си дори президент-психопат; таен агент с разбъркан генетичен код, който смята за изпитание на собствената му вяра и куп конспиративни теории на хора, предпочитащи да не се замислят.

А кое е илюзия? Кое е истина? Предстои ви да разберете. Завиждам ви.

Още в Книголандия.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.