За да живея, трябва да оцелея / „If I Was Your Girl“ – Meredith Russo

26 февруари, 2017

if i was your girl book cover„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“.

На Аманда не ѝ личи, тя минава между капките. Аманда е имала късмета да започне хормонална терапия сравнително рано и да премине през операция за смяна на пола веднага след навършване на необходимите 18 години. Аманда има родители, които се опитват да я приемат и разберат, въпреки факта, че трябва да забравят за всички детски снимки на детето си, въпреки че трябва да свикнат с новото ѝ име и най-вече въпреки, че не спират да се тревожат за нея. Особено след като вече има един опит за самоубийство.

If I’d had the strength to be normal, I thought, or at least the strength to die, then everyone would have been happy.

Ако имах силата да съм нормална, помислих си, или поне силата да умра, всички щяха да са щастливи.

Няма как книга с подобна тематика да не задълбае в болезнената крехкост на израстващия емоционално човек, който се бори всеки ден с това, че не пасва на околната нормалност. Честно казано, не мисля, че разполагаме с по-добър начин от книгите и техните герои, за да обясним на цис и/или хетеросексуалните хора това чувство на непринадлежност, през което преминават останалите.

That was the kind of scenario that got girls like me killed. I had done the research. I knew how often things like that happened. I felt the scar over my ear and remembered  that even now that I’d had my surgery, even now that nothing but some legal papers could reveal my past, I was never really safe.

Това беше причината момичета като мен да бъдат убити. Проучих го. Знаех колко често подобни неща се случват. Белегът над ухото ми бе напомняне, че дори сега, след операцията, дори когато само документи можеха да разкрият миналото ми, все още не бях в безопасност.

Най-хубавото на „If I Was Your Girl“ е именно разглеждането на връзката между подрастващия тийнейджър и родителите, които, дори детето им да не беше транс, щяха да се борят със същите проблеми на израсването – гаджета, проблеми в училище и простичкото осъзнаване, че детето ти скоро ще е възрастен, който няма нужда от теб.

„Listen to me.“ Her hand squeezed my leg hard enough that the pain broke through the fog of my meds. When she spoke next, I listened. „Anything, anyone, is better than dead son.“

Слушай внимателно! – тя ме стисна достатъчно силно за крака, та болката проникна до замъгленото ми от лекарствата съзнание. На следващите й думи вече обърнах внимание. – Каквото – и какъвто – и да е, все е по-добре от мъртъв син.

Книгата е чудесно написан пример за юношеска литература – написана е почти лековато именно, за да не отблъсне читателя, но в същото време не опростявайки прекалено много изследванатата тема. Авторката целенасочено не навлиза в подробности за преходния период на героинята си, само споменава годината, в която е пропуснала училище и нуждата да намери хобита, за да запълни времето и съзнанието си през този период. Любовната история с също е доста сдържана и сякаш налична, защото на 18 не може да не си влюбен.

Признавам, че „If I Was Your Girl“ всъщност е леко захаросана история. И, да, свършва щастливо, с една по-силна героиня. И, да, имаме нужда от такива книги. Вселената ми е свидетел, че сме гледали и чели достатъчно трагични куиър истории, а няколко такива има и в „A Safe Girl To Love“. А когато ти самият си транссексуален тийнейджър, имаш нужда да вярваш, че не всички история завършват като тази на Лайла Алкорн.

„If I Was Your Girl“, според мен, заслужава място в училищните библиотеки. Книги като тази ме правят щастлива със съществуването си и искрено и чистосърдечно се надявам повече млади хора да я прочетат.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Вашият коментар