„В черно като полунощ“ – Тери Пратчет

13 януари, 2014

182869_bС риск да бъда затрупана с камъни, признавам че писането на Тери Пратчет ме забавлява, но не прекалено. Обикновено просто ме изумява с хрумванията си, блестящи до гениалност. Обаче! „В черно като полунощ“ ме изненада много приятно и се посмях от сърце.

Толкова е забавна, че смело я препоръчвам дори на нефеновете и най-вече на тези, които се чудят дали да подхващат Пратчет. Е, захващайте се – заслужава си!

„В черно като полунощ“ или „I Shall Wear Midnight“, както е оригиналното заглавие е от поредицата за Тифани Сболки – младата магьосница от Краище, нагърбила се сякаш с мъките на целия свят. Тифани знаеше, че вещерлъкът не е лесна работа, но не е предполагала, че службата й не свършва и не свършва, че хората очакват от нея да е вечно готова да реши проблемите им и най-вече, че нейното лично късче щастие може и да й се изплъзне.

След сблъсъка със Зимоковеца, Тифани вече е познато име във вещерския свят, но една злополучна (чужда) магия я прави цел на архиврага на вещиците и играта на котка и мишка започва. Естествено, там са и Нак Мак Фигъл – малките сини защитници, които не биха позволили нещо лошо да се случи на тяхната мъненка грамаданска вещуря.

„Нак Мак Фигъл всъщност вярват, че този свят е толкова прекрасен, че за да са в него, сигурно са били много добрички в някой друг живот и са дошли, тъй да се каже, направо в рая. Разбира се, дори тук се случва някой фигъл да умре, но на тях им се се нрави да го приемат като подготовка за прераждане. Много теолози считат това за глупава идея, но със сигурност е по-приятна от доста други вярвания.“

Трябва да отбележа прекрасния превод на книгата, а за да се уверите сами прилагам цитат:

„- Е, трябва да призная, че никога не съм се замисляла за думата „мистерия“ – бавно каза тя, – но наистина звучи някак метално и усукано.
– Допадат ми думите – сподели Престън. – Ето „прошка“ например. Не ти ли напомня звук от копринена кърпичка, която леко докосва земята? Ами „шумтеж“? Не ти ли звучи като заговорнически шепот в тъмни доби?“

Няма кой знае какво да се каже за Пратчет, той просто трябва да се чете и да му се вярва. Все пак магията е в главите на хората.

П.п. Все пак ми се ще да вярвам, че това няма да е последната книга, в която се срещаме с Тифани, макар поредицата за нея да изглежда завършена.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.