Колко са добри добрите или за „Полулош” на Сали Грийн

22 юли, 2014

Полулош„Полулош” всъщност започва силно – натоварено и динамично, но се развива предимно предсказуемо доста очаквано. Не намирам това за напълно лошо, ако е сред първите книги, които са попаднали на читателя.

Книгата ми даде причини да я смятам за по-скоро детска, отколкото за тийн-публиката. Сред тях се нарежда стилът на писане – простичък, с кратки и не особено изпипани изречения. Допълва го цялостната липса на нюанси в доброто и лошото – добрите са добри, а лошите са лоши. Нещата просто така седят.

Няма по-дълбоки сблъсъци, липсват детайли, подбуди и намерения. А, доколкото ги има, те са за да докажат, че всички освен Натан и Аналис са лоши.

Лесно е да бъдеш добър, когато те смятат за такъв. Пробвай да опазиш добрата си репутация, ако те смятат за лош.

Натан не е от лошите. Все още. Но не е и от добрите. Поне докато не убие баща си. Любопитен куриоз, нали – ще докажеш, че си добър, само ако отнемеш човешки живот за нас.

Това, което искрено ме подразни в държанието на Натан е, че той, макар да мислеше, че не може и няма да извърши убийство, не изпитваше никакви угризения след като го беше направил. Две изречения, в които той се самоубеждава, че „трябва да е жива, не може да е умряла” не са достатъчни, за да се убеди читателя, че е раздиран от съмненията, които му се приписват.

И макар главният герой Натан да е точно този, който изглежда сякаш не пасва нито на едните, нито на другите, Сали Грийн се опитва да го изкара чист и неопетнен от лошото около него.

Генерално книгата съвсем не е лоша, ако си готов да я погледнеш през очите на някой, който не е чел и далеч по-добри неща, но е просто неизпипана. Липсват детайлите, които биха ми помогнали да повярвам на вселената на Сали Грийн. Не мога да потъна в разказ, който дори не нахвърля причините един да е добър, бидейки бял маг, а друг да е лош, само защото е черен, освен генетичното наследство.

Та, ако сте решили да връчите книга на детето си, предпочетете нещо по-класно – дали ще заложите на „Игрите“ или „Грегор“ на Сюзан Колинс; приключенията на Врабеца Спивет или просто ще скочите в дълбокото със сериозна фантастика като „Пикник“-а на Братя Стругацки. Аз започнах сериозното си четене с последната спомената и вижте каква голяма и умна пораснах.

Не мога да кажа лоши думи за „Полулош” на Сали Грийн. Не мога да кажа и добри. Просто е недоизпипана и е жалко, че е излязла в подобен вид с твърдението, че е готов и качествен продукт.

Още при още по-разочарования Блажев.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.