Заплени детето в себе си с „Грегор Горноземеца“ – Сюзан Колинс

16 декември, 2013

1aСтрува ми се, вече всички са схванали, че съм голям фен на Сюзан Колинс и нейните „Игри на глада“, а „Подземни хроники“ напълно затвърждава пристрастията ми . Единственият проблем на поредицата е… че тепърва ще излиза на български.

Когато си взех „Игрите на глада“, купих цялата трилогия наведнъж, знаейки че няма да мога да ги оставя и ще искам да прочета следващата, и следващата, за да разбера края на историята. А вчера, когато прочетох „Грегор Горноземеца“ разбрах, че Сюзан Колинс отново ме е пленила и искам и останалите части от поредицата.

„Грегор Горноземеца“ е забавна, увлекателна и неспирна приключенска история. И не просто това – тя е от книгите, които са идеални да дадете на детето си, защото ще ги запознае с научно-популярни факти, които написани в учебниците седят сухо и трудносмилаемо. Именно в това е силата на детските книги – да събудят въображението на децата и покрай действието да им изградят представи за света, който ги обкръжава и за това кое е добро и кое – зло.

„Грегор Горноземеца“ препоръчвам най-вече на родители, които чакат второ дете и по-голямото ревнува от бъдещото си братче/сестриче. Книгата ще запознае децата с любопитството на по-малките, нужната закрила от по-големите, ще им даде представи за носенето на отговорност и може би дори ще ги научи на приятелство.

Вярвам, че книгата има силата на „Хари Потър“ и умее да покаже, че не е нужно да имаме много, а само семейството си, за да сме щастливи. Имайте я предвид следващия път, когато детето ви ви помоли за скъпа играчка.

1Захапах и първите страници на втората книга от пенталогията – „Gregor and the Prophecy of Bane“ и както се оказва „Подземни хроники“ са не по-лоша поредица от „Игрите на глада“. Вярно, по-детска, но не по-малко добра.

В поредицата си Сюзан Колинс хваща класическата схема ‘пророчество-спасител’, обърква я хубаво с моменти на ярост, съчувствие, вездесъщ детски гняв, вярност и предателство и показва на децата пъстротата на света, а на възрастните припомня невинността на годините, в които не са се страхували да скочат.

С времето осъзнах, че Сюзан Колинс не е от авторите, които ти позволяват да цитираш разни красиви и/или високопарни пасажи, но за сметка на това така се вкопчва в теб, че те прави част от историята.

А след статиите за имената на трибутите  от Окръзите и гражданите на Капитопа, вече възприемам имената в книгите на Колинс като easter eggs, които тя нарочно е разхвърляла из повествованието, за да подскаже на читателя характерите на героите.

В заключение – всички, които са зажаднели за добро приключение – марш към книжарниците за „Грегор Горноземеца“.

Още в Аз чета.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.