Малкото литературно бижу „Горният етаж“ – Момчил Николов

27 септември, 2013

big-momchil_nikolovКогато Преслав Ганев от Литературата Днес ми препоръча книгата не бях сигурна какво да очаквам, но по блесналия му поглед съдех, че ще е нещо приятно цинично.

Не само че се оказах права, ами и Момчил Николов ми доказа, че има талант, боравейки умело с метафори и осъзнавайки способностите и авторската си тленност в свят, в който писането и четенето отдавна не са на мода. С умилително писателско умение описва безсилието,  пред което е изправен съвременния писател в ерата на крещящата графоманщина и ниския читателски интерес:

Дразня се от факта, че понякога ми е необходим цял ден, за да напиша няколко изречения, които по-късно ще бъдат прочетени за половин минута. И то, при положение, че някой се навие да го направи.

Момчил Николов забърква на „Горният етаж“ една какофония от случайности, преднамерени грешки, лудост и пресметливост и доказва, че Българската Via Dolorosa минава през всяка една болница.

Равносметката? Проста е – влязох в болницата здрав като бик, с един шибан фациалис, да го еба. Излязох след три месеца с един шибан фациалис, да го еба, и още нещо. Още нещо – изкуствена тазобедрена става. Дотук с печалбите.
Загубите бяха повече – мотопеда, часовника, претстотин кинта, жлъчката и оригиналната ми тазобедрена става, която – както с голямо неудоволствие сподели Ортопеда – си била съвсем редовна и подвижна. Но стават грешки, нали така?

„Горният етаж“ описва уродливия роден абсурдизъм с приятно шизофреничен монолог и цинично-ежедневна детайлност. Шарени наркоилюзии, посолени с побоища и чукане се преплитат със съмнителната действителност на битието на главния герой и на книгата, която пише. Книгата е малко клаустрофобична, разбъркана, прескачаща и в същото време е глътка въздух, в която дълго ще се кълна.

jews-jews-hitler-demotivational-poster-1216272113„Горният етаж“ е една от онези книги, в които се зачиташ и установяваш, че си успял да я дочетеш на един дъх. Не е книга за всекиго обаче – от нея цинизмът извира като лайна от обществен кенеф. Момчил Николов не се свени да бъде и малко антисемит, осланяйки се на налудничавата богоизбраност на евреите, за да развие сюжета си.

Ако не можете да проумеете с какво точно от написаното съм ги подразнил, ще ви кажа. Вероятно не им е харесало това, че съм изкарал клонингите-евреи гадни копелета, които мразят всички неевреи, смятат ги за по-нисша класа и въобще са расисти до мозъка на костите си.

„Горният етаж“ всъщност е третата книга от трилогията „Кръглата риба“, а аз смятам скоро да се сдобия за четене с първите две части – „Машини за любов“ и „Кръглата риба“.

П.п. Някакви медуособици са причината първото издание на книгата да носи логото на ИК „Жанет“ 45, но за момента книгата може да бъде намерена под логото на „Сиела“.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.