Личностен, откровен, минималистичен „Генезис“ – Бърнард Бекет

30 март, 2014

3110.maxУспешна фантастика в малък обем – възможно ли е?

След прочитането на „Генезис“ вече ми изглежда, че е. И макар на мен да ми се ще книжката да бе по-дебела и да имаше поне още един поглед над историята, а не само този на Анаксимандър, Бърнард Бекет се е справил успешно.

Действието в „Генезис“ се развива не много напред в бъдещето, в основаната утопична Платонова република – остров, приютил последните незаразени от чумата, затваряйки границите си за всички външни. Самата Платонова република е реплика на Древна Гърция – сурово място с тежки правила.

Като всяка антиутопия, и тази може да бъде разглеждана като философско-етичен труд, в случая засягащ теми като саможертвата, варварщината на човека и самосъзнанието на роботите.

Книжлето върви адски бързо в увлекателната си история без да се отвлича излишно във велики философски натрупвания. Не е дълбока и многопластова история като „Битие“, но не е и нужно, за да разкаже една добра идея.

А да наречеш „Futurama“ класическа комедия изисква чувство за хумор от страна на Бърнард Бекет.

В заключение – „Генезис“ не е книга, която ще промени света ви или ще обърне представите ви за човешкия род и неговите подбуди да действа по един или друг начин, но е приятно четиво, с което да убиете два часа.

Още при Жор, Ламот и Книголандеца.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.