Любов и лайна по време на един развод – "Естествен роман" – Георги Господинов

15 юли, 2013

Първо държа да отбележа, че живеех с илюзията, че „Естествен роман“ наистина е роман.
Не ме разбирайте погрешно, но очаквах нещо, носещо името „роман“ да е роман, а не 150 страници къси разкази.
Получавайки книгата наивната ми заблуда умря в зародиш.

И макар да имах проблем с романността, нямах проблем с естествеността.
Минимум заради лайната и бременността от друг мъж.
А и, когато най-често срещаната тема е срането, по-естествено от това ‘мушкато’ му кажи!

Нещо, което не мога да разбера е обсесията на Георги Господинов от домашните мухи и апокалипсиса и искрено съжалявам, че мога да обобщя книгата до много личен и откровен разговор за сране и любов.

А иначе, „Естествен роман“ се случва ей така, между другото, като живота – между едно раждане и една смърт. В него Георги Господинов е натрупал интимни моменти като за няколко книги, а читателят е личният му душеприказчик.

„Естествен роман“ е разговор с читателя, дневник на ежедневни предизвикателства и блъскащи се в главата ви мисли. Той е като раздумката с приятели след тежък ден.
Той е доказателството, че за съкрушености се пише по-лесно, отколкото за щастия.
А истината е, че „Естествен роман“ дори не е тъжен. По-скоро носталгичен. Извезан от 150 страници липсващо щастие.

Мнението ми за „Естествен роман“ остава противоречиво, но искрено вярвам, че всеки може да намери нещо за себе си в него. И макар да не случих на сюжета, който търсих, намерих 47 малки сюжета с едно запомнящо се ударно начало. И може би това е най-ценното.

За едно нещо Георги Господинов обаче е категорично прав:

Трябва да се говори само с алегории.


П.п. Като гледам кориците на чуждите издания на романа си мисля, че издателите са се чудели какво точно държат в ръцете си, а „Жанет45“ са се справили прекрасно с оформлението й.

И тъй като не смятам мнението си за меродавно, можете да погледнете тук и тук.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.