„Дъхът на боговете“ – Бернар Вербер

11 януари, 2014

1Първият път, когато чух името на Вербер и улови любопитството ми, бе покрай ей тоя пост. Дълго го отлагах, но ето, че му дойде времето.

„Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията.

„Дъхът на боговете“ ми напомни, макар и малко, на „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки – с трудностите да бъдеш силния, който трябва да вземе правилните решения, с нежеланието да поемеш отговорност, въпреки че сам си я пожелал и може би дори малко с любовната история.

Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои.

Междувременно, случващото се на Еден (еквивалент на Олимп) показва на читателя, че боговете също не са безгрешни – вълнуват се от личните си дребни проблеми, обвиняват се един друг в прекомерна ревност или безразличие и всички се борят за благоволението на своя бог – Зевс.

2401_103298„Дъхът на боговете“ е увлекателен разказ за човешкия род, видян през призмата на същества по-големи от нас – интересно е да се види как е изглеждала Френската революция отстрани, да се види Арфодита като наранена куртизанка и дори Зевс като един несигурен в мощта си бог. Книгата е един непрестанен сблъсък с търсенето на собствено удовлетворение, морални норми и не на последно място – любов.

„- Да, приятелство с Бог – настоявам отново. – Както детето може да се сприятели с баща си.
Представата ми изглежда толкова смехотворна, че някои свиват рамене. „Приятелство с Бог.“ Не сме подготвени за такова нещо. Толкова страст се включва в религията, че понятие като „приятелство“ сякаш е нелепо. Ала внезапно аз осъзнавам, че за мен думата „приятелство“ изглежда по-силно от думата „любов“. В думата „приятелство“ няма притежателност спрямо другия. тя включва начин за съвмество функциониране и за взаимно уважение. Един до друг. Може би затова никога не сме свързвали тези две думи: „бог“ и „приятелство“.

Предполагам, че не за всекиго ще са интересни частите от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“, като припомняне за случилото се на Земя1, но ги смятам за неразделна част от разказа – нужни са за видимост на разликите в изборите, които правят героите от оригиналната Земя и Земя18.

„Искам да научите от мен едно нещо – народът не се сеща да възстане сам. Дори да гладува, дори управлението да е несправедливо, дори да има огромна разлика между богати и бедни, необходими са обаятелни лидери и военен капитал, за да се постигне истинска промяна.“

Вербер ме спечели напълно и съвсем скоро смятам да изчета по-дълбоко предишните му романи.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.