„На живот и смърт“ за умението да оцеляваш, когато всички те искат мъртъв
Ревюта / 16 декември, 2015

„На живот и смърт“ е книга, която се чете наведнъж. Преглъща се набързо, докато малко виновно се радваш, че не си на мястото на главния ѝ герой Оуди Палмър. Оуди е осъден на 10 години затвор за предполагаемата кражба на 7млн. долара, при която умират трима души, а самият той се разминава на косъм със смъртта. Оуди е измъчван от какво ли не през десетте години, които прекарва в затвора – самообвинения за смъртта на любимата му и непособността му да я защити; побоища и смъртни заплахи го дебнат няколко пъти седмично от останалите затворници и не става по-лесно, когато вече не е в затвора. Защото това, което трябва да знаете за Оуди е, че е голям карък. И че бяга от затвора ден преди да бъде освободен. Глупаво, а? След десет години зад решетките, бяга ден преди да го пуснат от там. Затова си има причина, която ще ви оставя да намерите сами. Оуди просто трябва да бяга, за да спаси малкото хора, които са му помогнали и са останали живи, за да разкажат. „На живот и смърт“ е плетеница от лош късмет, политическо влияние и, разбира се, много пари. Също така умело писане и завръщане в миналото на главния герой в…

„Ние, останалите, просто живеем тук“ за умението да живееш със себе си от Патрик Нес
Ревюта / 13 декември, 2015

„Ние, останалите, просто живеем тук“ се чете бързо и с лекота. Но не това са най-важните й качества. Това, за което съм благодарна на Патрик Нес в тази книга са героите й – малко странни, малко объркани, малко влюбени. С две думи – тийнейджъри, борещи се с проблемите си. Патрик Нес засяга важни теми като хранителните разстройства, откриването пред най-близките на младежите от ЛГБТ общността, обсесивно-компулсивните разстройства и произлизащите от тях мисли за самоубийство. „Ние останалите“ показва нещата такива, каквито са – всеки е важен, всеки е ценен и всеки е малко или много герой. Именно концентрирайки разказа си върху обикновените хора и изтегляйки назад фантастичното и драматичното в историята, Патрик Нес разказва история различна и еднаква. Има ги добрите, има ги лошите, има ги, за щастие, и героите. И освен различна, историята е и много, много ценна. „Ние, останалите, просто живеем тук“ е книга за героите, които можем да бъдем в собствения си живот, преборвайки проблемите си крачка по крачка. Книга за всички, които намират себе си малко странни и различни от другите, а понякога дори излишни. Книга, в която: Джаред, 3/4евреин и 1/4 бог, намира сили да говори за приятеля си и любовта, която изпитва към него; Хена, 1/2…

„Онова, което не ме убива“ и недовършеното отмъщение на Лисбет Саландер
Ревюта / 7 декември, 2015

„Онова, което не ме убива“ продължава трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон по един убедителен начин. Давид Лагеркранс дава силна заявка за предстоящите (предполагаеми) части, в които Лисбет Саландер ще продължава да търси отмъщението, което ѝ се полага. В „Онова, което не ме убива“ основните рамки са спазени – Кале Блумквист и „Милениум“ са на финансовия ръб и оцеляването на вестника е поставено под въпрос; лошите не са спирали да действат по един или друг начин; Лисбет се рови из най-потайните кътчета на интернет, ловувайки за останките от семейството си и тъмните му сделки. В същността си „Онова, което не ме убива“ е каламбур от НСА, Шведските тайни служби, проект за ИИ и тайни, които извират отвсякъде. Естествено добавяме Блумквист, който обича да се рови навсякъде, и случайно се оказва на мястото на действието в подходящия момент, Лисбет, която ме спира да му спасява задника с широкия си спектър от умения и … сестра ѝ, която продължава да е нейният невидим враг. Няма много какво да се каже за книгата. Че е хубава – хубава е; че продължава умелия разказ на Ларшон – прави го. Трябва да се отбележи, обаче, че образът на Лисбет продължава да се изгражда пред очите на читателя…

„Вакантен пост“ за шамарът на реалността от Роулинг
Ревюта / 22 септември, 2015

„Вакантен пост“ е от книгите, които навярно не бива да оставяте, ако веднъж сте ги започнали. Тя е от онези четива, които, ако посмеете да отместите поглед, имат непристойното умение да оплитат имената на героите си в главата ви, да ги разместват както си решат и да създават объркване. Съвет от мен – не отмествайте поглед от текста! Току-виж лесно сте прекръстили Саманта на Сюзън, Шърли на Шанън и Колин на Патрик. Не че това ще ви попречи да следите кой кой е. Героите на „Вакантен пост“ всъщност не са много, взаимовръзките помежду им – също. Именно в това се крие очарованието на книгата – с помощта на двайсетина герои Роулинг разиграва репертоар за стотина. „Вакантен пост“ е пътуване през дребнотемието на едно затворено общество. Неслучайно не казвам „на малкия град“, въпреки че Пагфърд е именно такъв. Той е само макет, върху който Роулинг разпростира разказваческия си талант. Без значение в отношенията на коя (не)семейна двойка от романа закопаете, ще намерите куп теми, които поради една или друга причина остават скрити зад паравана на външно спокойствие, зад което се крият от другите. Не знам колко са писателите като Дж. К. Роулинг, които така лесно биха поднесли на едно място каламбур от позиции, чувства и психики,…

Научете децата си „Къде растат парите?“ с Дениса Прошкова
Ревюта / 2 септември, 2015

Тези от вас, които следят блога по-активно, със сигурност са забелязали две неща: 1. Голям привърженик съм на детското четене. 2. Голям привърженик съм на всяка допълнителна информация, която да формира общата култура на децата. Това, което не знаете е колко вечери съм прекарала в обсъждания с приятели за това как трябва да харчат парите си; че трябва да се научат да спестяват; че трябва да инвестират в себе си, а не в скъпи играчки. Казано с други думи – познавам достатъчно финансово неграмотни (все интелигентни) хора, за да смятам, че в образованието ни задължително трябва да се включи подобен курс. Затова, когато с мен се свързаха от NN (бившата ING) с информация за книжка, свързана с повишаването на грамотността на децата относно парите, веднага проявих интерес да видя това чудо. Защото децата възприемат парите така: „Къде растат парите?“, поне за мен, е насочена към децата в най-любопитната възраст – в диапазона 4-9 години, когато понятия като заем, заплата, лихва, болничен и данъци са все още имагинерни величини в главите им, но вече знаят не могат да имат всичко, което поискат. Смятам, че книжлето е написано на достъпен за децата език и най-важното – с примери – показва как следва да се разбират сложните думички, свързани…

„Моята прекрасна книжарничка“ или за лекотата на книжното битие от Петра Хартлиб
Ревюта / 17 август, 2015

Какво да вземете със себе си на почивка? – „Моята прекрасна книжарничка“ и каквото друго ви иска душата. „Моята прекрасна книжарничка“, обаче, е задължителна поради няколко причини: 1. Изключително забавна е. 2. Изключително истинска е. Ако единствения ви допир с книжния свят е четенето на книга, „Моята прекрасна книжарничка“ ще ви даде нов поглед над случващото се зад кулисите. Ще се чудите къде им е бил акълът на тези смели хора да се изтръгнат от уютните си работи, да платят едни диви пари за книжарница на майната си и да превърнат ежедневието си в книжен Ад. Ако пък имате познати или самите вие сте замесени в тази книжна бъркотия, наречена книгоиздаване, то много от нещата, описани в нея ще ви бъдат болезнено познати, ще се усмихвате иронично и със съчувствие – книжните маси, лудите клиенти, премиерите и четенията… Петра Хартлиб със сърце и душа е описала веселите моменти, ужасяващите случки, кашите, създадали се в чисто новия свят, в който тя и съпругът ѝ навлезли със закупуването на малката книжарница. Разказва за челния сблъсък в стената от книжни проблеми – липси на наличности; договорки с доставчици;  създаване на система с препратки, за да не се загуби някоя поръчка и още един…

Хвани сребърната нишка, Румо! – „Румо & чудесата в тъмното“ – Валтер Мьорс
Ревюта / 19 май, 2015

Ако хвърляте по едно око в този блог поне от време на време, навярно не сте пропуснали удивлението ми от първата книга за Замония, излязла на българския пазар – „Градът на спящите книги“(#4 от поредицата). Естествено, когато разбрах, че на пазара излиза „Румо и чудесата в тъмното“(#3 от поредицата), веднага заявих, че давам драконова люспа за нея и веднага припърхах от кеф. Едвам я дочаках и за няма два дни – изгълтах. Рядко се влюбвам в книга така, че да я грабвам във всяка появила се свободна минута. Но героят Румо е толкова чудесен, че ще се влюбите в него от раз! От неустоимо сладко пале, чиито зъбки тепърва пробиват, Румо пред очите ви ще израстне до безразсъдно смел (та чак глупав) и невероятно доблестен и отдаден на приятелите си волпертингер. А волпертингерите не са кучешка порода като всяка друга – те са много интелигентни, ходят на два крака и са прочути войни. Е, всеки има и свой единствен по рода си талант, де. А този на Румо е да преминава през битките почти като безсмъртен. Живеейки с усещането, че поредната битка ще е не по-трудна от предната, той просто приема способностите си за даденост, без да се пъчи и възгордява. Истината…

Да намериш устоите си на чуждия „Бряг“ – Станислава Ивкова
Ревюта / 22 април, 2015

Първоначално не се трогнах от откъса от книгата, който ми бе предоставен – прочетох го отгоре-отгоре и реших, че не е за мен. Няколко месеца по-късно, обаче, се оказах на километри от на-близката отворена книжарница, с вече прочетена книга и четец, на който нямам голям избор. Така, „Бряг“ се оказа естественото продължение на деня ми под студеното Несебърско слънце. „Бряг“ е разказ за разклатените устои на няколко жени. В същината си това е по-скоро женска книга (колкото и да мразя подобно разграничаване) и едва ли много мъже ще намерят себе си в нея. Това е книга за търсене на позабравени чувства, изчистване на сбутани в килера на чувствата обвинения и много, много равносметки. „Бряг“ накара думата устои да извика в съзнанието ми технически видения – виждах бетоновите основи на изящен стоманен мост – сам по себе си лек и податлив на влияния, ако не бе твърдостта, с която е хванат към земята. Разчитащ на устоите да го задържат на място – да му дадат тежест, която да го направи силен. Така е и с хората – трябва ни корен, за който да се захванем. Котва, която да ни даде дом. Ако щете, дори пристанище, към което да се връщаме, когато се…

Човекът с най-голямото Сърце – „Човек на име Уве“ – Фредерик Бакман
Ревюта / 8 април, 2015

Мисля, че взех най-разумното си решение от месеци насам, като оставих „Човек на име Уве“ да отлежи за четене, когато го правя отново с удоволствие. Реших го твърдо и непреклонно. В последствие се оказа, че и Уве би постъпил така – без да отстъпи от взетото решение. В първите страници ще решите, че Уве е особняк, стар мърморко или просто киселия досадник на квартала. После ще го опознаете – ще разберете суровото му държание и търпеливото му мълчание. Ще опознаете любовта му към Соня и болезнено ще усетите липсата ѝ. Ще проумеете защо е толкова неотклонен в принципите си. По-емпатичните от вас ще прочетат някои пасажи с насълзени очи и ще поспрат, за да се зарадват на собственото си щастие. Може би ще напишете мил sms на любим човек, може би ще си спомните първите си любовни трепети с него/нея, може би ще си припомните някой малък жест, изпълващ сърцето ви с нежност. Искаше ми се да напиша, че „Човек на име Уве“ не е любовна история, но щях да излъжа. Тази книга не просто е любовна история, но е най-хубавата любовна история, която съм чела. Казано с четири вдигнати лапи и цяла душа. „Човек на име Уве“ ме изненада с…

Меланхолията на една смърт в „Убийството на художника“ – Луиз Пени
Ревюта / 1 април, 2015

Тревогата износва човек. Спокойствие, тревога, тишина и сдържан гняв – това ще откриете в „Убийството на художника“. Още уют, хлад и ненавременни признания. Книгата е преизпълнена от чувства. Тъга и меланхолия. И възторг. Радост. И, въпреки тишината си, тази книга е изпълнена с блока, гняв и страх. Прикрити, забулени и чакащи момента, в който да избухнат. Чувства, криещи се в изпълнени с дребно съревнование и съмнения хора. Влиза ти под кожата и ти копае в душата меланхолията на тая книга – спокойствието на Трите бора е онзи елемент, който прави ужасът на убийството още по-голям. Трите бора е мястото, където хората оставят вратите си отключени нощем и спокойно се отдалечават от незаключените си коли. И в това забравено от злото място се случва най-ужасното – убийство. По невнимание, по грешка или целево – това е работата на инспектор Гамаш от Квебекската полиция да разбере. А той е търпелив и прозорлив мъж, който докато хапва кроасан разгадава тайните ви. Гамаш се отпусна в пейката –вършеше онова, в което го биваше най-много. Наблюдаваше. Вглеждаше се в хората, в лицата им, в действията им, а когато беше възможно, се вслушваше и в разговорите им, макар да се намираше на доста голямо разстояние от тях и да долавяше…