Приятелството на „Манго и Бамбам: Съвсем Не-прасе“ – Поли Фейбър, Клара Вулайъми
Ревюта / 15 декември, 2016

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционира за личната си експозиция. И това е само част от невероятната история на „Манго и Бамбам“. Тази книжка е колкото за малчуганите, толкова и за теб, големи забързани възрастни човеко! Защото може и да е само 140 страници и да е написана с прости думички, но носи също толкова важност, колкото големите и дебели книги, които всички се надпреварват да твърдят, че са чели. Защото, ако не можеш да обсъдиш приятелството между Манго и Бамбам, няма значение дали можеш да говориш за това в „Епос за Гилгамеш“. Защото, аз лично: Мечтая за свят, в който повече възрастни четат детски книги. — Змей (@Zmeyche) December 15, 2016 Защото детските книги разширяват мирогледа и освобождават мисленето от стегнатите окови на сериозността. Защото забързани и угрижени в работното си ежедневие пропускаме да се порадваме…

Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
Ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове. И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него. Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се. Поуката в настоящата история е, че…

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
Ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредицата за Хари Дрезден на Бачър също влиза в бройката, макар да не е особено впечатляващ пример. Със сигурност пропускам още преводни издания, а впечатляващи примери за българско етно-фентъзи са поредицата за драконче на Теллалов, „Две луни“ на Елена Павлова(както и доста техни разкази) и нещата, които напоследък излизат с логото на MGB Books. Да, знам, че етно-фентъзи и ърбан фентъзи не са едно и също в контекста на горните ми примери, благодаря, но исках да покажа, че и ние вадим страхотни неща на пазара. Портал фентъзито, обаче, може да се похвали с повече примери на български, макар и да не сте предполагали за това. Типични примери са „Магьосникът от Оз“, „Коралайн“, „Нарния“ и „Алиса в Страната на чудесата“. Ако сте чели внимателно поне една от горните книги, ще знаете, че те доста…

„Принцът на глупците“ бяга през глава – Марк Лорънс
Ревюта / 25 ноември, 2016

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полирана от упражнения усмивка. Услужливо и точно на време „Принцът на глупците“ е тук, за да ни спаси с герой, който хич и не иска да бъде такъв. Принц Джалан е чак десети наследник на трона и предпочита да се крие между братовчедите си, вместо да изпъква пред погледа на Кралицата, да воюва хоризонтално, вместо на войното поле и никак, ама никак не обича да се намира от който и да било край на оръжие. Джал, обаче, има проблем – той не може да избяга от съдбата си. Нито от Мълчаливата сестра, която го наблюдава през забулен поглед. Той се казва Снори. Той е роб.  Също така смелчага, баща, войн и най-доброто, което се е случвало в живота на Джал. Снори е тук…

Надежда от „Къщата на улица Манго“ – Сандра Сиснерос
Ревюта / 31 октомври, 2016

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравнения сякаш това е най-лесното на света. Някой ден ще си имам най-добра приятелка, изцяло моя. Тя ще слуша тайните ми. Ще разбира шегите ми, без да ги обяснявам. Дотогава съм червен балон, балон, завързан за котва. „Къщата на улица Манго“ е признанието на едно силно момиченце, че светът е голям и плашещ, че за да живееш в него трябва да си смел и да гледаш само напред, да си готов да преглъщаш чуждите думи без да задържаш горчивината им в себе си. А понякога и да я използваш като гориво, за да продължиш по трънливата си пътека. „Къщата на улица Манго“ замеря читателя с късчета реалност. На моменти толкова сурова, че нямаш време да кажеш ‘ох’ от нейната трагичност. Преглъщаш, разгръщаш и продължаваш към следващата история, която ще се срещне със следващите герои, които ще те накарат да почувстваш следващото…

„Злочестие“ щипе солено – Брандън Сандерсън
Ревюта / 12 юли, 2016

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол. Сандерсън не спира да поднася нови герои и да оплита действието си около странностите им. Истината обаче е, че малко ми поомръзна от сладникавата завършеност на трилогиите му и не успявам да убедя себе си дори с „такъв му е стила, а доброто писане през останалата част в книгите му му носи само точки“. Искам да видя лошия Брандън Сандерсън, да пусне малко повече кръв на героите си, да направи някой друг пълнокръвен злодей, да напъне малко повече действието. Междувременно „Злочестие“ продължава също толкова класически, колкото предходните книги – добрите, лошия и спасението, което дебне току преди края на книгата. С разликата, че като че ли Брандън Сандерсън е вкарал малко повече екшън този път, а Колене изяжда и доста бой и куршуми(има ли надежда?) Така или иначе, книгата се чете адски бързо без излишно напрежение и…

Подводно „Зарево“ – Брандън Сандерсън
Ревюта / 24 февруари, 2016

Доста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“. Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер герой, щипка съмнения в главите на избавителите на Нюкаго от Стоманено сърце и имаме успешната рецепта за продължение на спечелила сърцата на феновете книга. Естествено, приликите между книгите ги има, но в типичен комиксов стил и така трябва да бъде – съдбата на доброто лежи на плещите на няколко души, докато тираните със свръхсили вгорчават живота на обикновения човек. Истински лошото идва, когато Дейвид, главният герой от „Стоманено сърце“ – човекът, успял да убие едноименния персонаж, започва да се съмнява в целите, с които е живял допреди месеци. Доскоро убеден, че всички Епични са лоши, сега покрай Професора и Меган установява, че това далеч не е така и устоите на вярата му са силно разклатени. В „Зарево“ Брандън Сандерсън не просто успява да поддържа темпото, което сам си е наложил в „Стоманено сърце“, но дори успява да го забърза, добавяйки нови и нови слоеве…

„Полукрал“, но мъдър предводител – Джо Абъркромби
Ревюта / 22 февруари, 2016

Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави. Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където „стоманата е отговорът“, тук главният герой Ярви не разполага с предимството на умението да върти меч и раздава справедливост чрез реки от кръв. Той трябва да се примири, че ще спаси кожата си бавно, с помощта на познанията си и с колкото се може по-малко неудобства. Ярви е сакатият наследник на опустял трон – донякъде емоционална марионетка на майка си Златната кралица, донякъде смотаният малък син, когото всички тормозят, донякъде малкото кутре, което никой не знае какви дарби крие. И именно това се оказва най-големият му жокер в оцеляването – вечно подценяван или поне недооценяван, той успява да намери пътя си към трона при условия, които налагат лоши, но позволяващи оцеляване решения, много лишения и в края на историята – едно заслужено възмездие. Защото: Човек има нужда от две ръце, за да се бие с някого. Но само от една,…

„Галвестън“ – Ник Пизолато
Ревюта / 15 февруари, 2016

Към „Галвестън“ пристъпих с любопитство. Не защото е от авторът на „True Detective“ Ник Пизолато, а защото е нетипичното за мен четиво. Изненадата дойде, когато се оказа напълно по вкуса и очакванията ми – тъмно и ръбато, въпреки това, с нетипично мек край. А в същината си – крайно простичка история за смърт, любов и пропилени човешки животи. Едно от притесненията, с които отворих „Галвестън“ беше именно заради добрата сценаристка работа на Ник Пизолато. Страхувах се от вида на диалозите – опасявах се, че ще бъдат по-директни и със стрикнтно сценарен вид. Това, за щастие се оказа грешно очакване и погълнах книгата набързичко и с кеф. Героят Рой Кейди е толкова обрулен от живота си на наемник, че диагнозата рак на белите дробове не е голяма промяна в плановете му за живота. Промяната идва при поредния опит да бъде убит, срещата му с едно 18-годишно момиче и седмицата, която прекарва в истинска свобода с нея. И въобще, ако вие си мислите, че имате лош ден, то Рой Кейди има по-лош. Нещо като първи понеделник на нова работа, където срещате бивш, който ви мрази и той ви се оказва шеф. Ето с такъв ден ви посреща „Галвестън“. Обичам герои изградени така, че да им…

„Популярна книга за котките“ – Т. С. Елиът
Поезия , Ревюта / 27 януари, 2016

„Популярна книга за котките“, по-известна като книгата послужила за основа на всеизвестния мюзикъл Котките, е по-скоро луксозно издание за родния пазар. Двуезично, цветен текст, лак, голям формат. И чудесен подарък, който да направите на семейството си. Ние четем книгата преди лягане в последните дни и забавлението и очарованието са пълни – както от съдържанието  на книгата, така и от римата. Първо четем превода, после се радваме на оригинала. „Популярна книга за котките“ – подпечатано с котешка лапа „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА“ Ако сте чели далеч по-скорошната „Автентичната котка“ на Пратчет, вероятно римите на Елиът ще ви напомнят малко за нея и странните ѝ образи. А ако самите вие имате котка, то много добре знаете какво да очаквате от книгата – самодоволство, пакости и мъркаща наслада. Такива са котките, па макар и с три имена. Искрено препоръчвам „Популярна книга за котките“ за четене от родители на деца или за хлапета на поне 7-8 г. Книгата е чудесна за усвояване на четенето на български (е, вярно, ще срещнат по някоя сложна дума, която мама и татко ще обяснят) и една идея по-сложно ниво за разучаване на английски (тук мама и татко със сигурност ще трябва да помогнат). Чудесна е също за деца, живеещи в чужбина…