Религиозно-вампирската „Захапи за врата“ – Тери Пратчет

26 септември, 2013

67760z„Захапи за врата“ беше… по-забавна от всичко, което съм чела на Пратчет. Което не е чак толкова много и е предимно от Света на диска, но все пак е база за сравнение. И „Захапи за врата“ се справи подобаващо.

Истината е, че преди да започна книгата попитах най-близкия си Пратчет фен да ми избере нещо, което наистина ще ме забавлява, знаейки че не ми е чак толкова на сърце. И „Захапи за врата“ се оказа точното попадение.

Защото къде иначе ще се случи Баба Вихронрав да остане непоканена на най-важното събитие в Ланкър? Къде иначе крал Верънс ще забърка кашата на кашите и ще се наложи съпругата му Маграт и двуседмичното им дете да спасяват положението? Къде Баба ще прояви главознанието си по най-елегантен и ефективен начин? И дали Баба може да бъде прекършена?

Фабулата се върти около глупостта на бившия шут (по настоящем крал) Верънс да покани семейство вампири на кръщенето на новородената си дъщеря. А те сякаш само това са чакали и пристигат с идеята да останат и да поставят под контрола си цял Ланкър. Ланкър обаче си има своите вещици, а за разкош – и един появил се за кръщенето омниански пастор.

И, те ти Пратчеровски религиозно-вампирски бъркоч с елементи на хорър и искрена забава. А този път дори приятно кръвожаден и с (не)умерени алкохолни забави.

Освен с това, че е кралят на абсурдизма, Тери Пратчет винаги ми е харесвал заради начина, по който неуморно сатиризира религията и човешките нрави:

tumblr_mks2ltKDmV1qglonbo1_500Не щем никакви езически обичаи, покорно благодаря — засъска Леля Ог зад пастора. — Няма да пръскаш вода, олио или пясък, няма да режещ кичури, а ако чуя дори едничка думичка, дето я разбирам, да знаеш, че стоя зад тебе и държа пръчка с остър край.

Ами че то е едно да се фукаш, че имаш най-добрия бог, ама да говориш, че бил единственият истински бог, си е възнахалничко, ако питат мен.

Да не говорим, че в Ланкър живеят простовати хора, които са свикнали Вещиците винаги да спасяват положението, а Баба Вихронрав да води парада.

Е, ако трябва да избирам дали да пожелая на детето здраве, богатство и щастие, или да поискам да е под закрилата на Баба, ясно ми е какво предпочитам.

Този път се забавлявах на симпатичния алкохолизъм на Леля Ог, на чаровната лудост лъхаща от Нак мак Фигъл-ите, на шизофренията на Агнес, че дори на фъфленето на вампирския иконом Игор.

— Лельо, никой не организира тълпа — прояви наивността си Агнес. — Тя се събира от само себе си.
Очите на Леля блеснаха.
— В нашия край живеят седемдесет и девет юнаци с фамилията Ог. Няма начин да не се съберат от само себе си.
Спря поглед за миг на същинската галерия от портрети, после свали единия си ботуш и заудря по стената. След секунди трясна врата и някой мина край прозореца.
Джейсън Ог, ковач и старши по ранг сред мъжете в рода Ог, надникна в кухнята.
— Какво, мамо?
— Една тълпа ще се събере от само себе си и ще нападне замъка след… да речем, след половин час — осведоми го Леля. — Кажи на хората.
— Добре, мамо.
— И предай на всички, че не ги задължавам, разбира се — добави Леля.

7Още цитати при Ел.

 

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.