Да се загубиш в очарованието на една бленувана целувка в „Асамтой“ – Етгар Керет

6 февруари, 2014

172120_bОтдавна се канех да прочета нещо на Етгар Керет и да разбера има ли причина Книжен Жор да ми го хвали толкова.

Признавам си, започнах да го чета с подозрение, но спечели вниманието ми още на първата страница с изречение като това:

„Затворена в теб (тайната) сигурно звучи ужасно, й казваш, но то е заради акустиката. Ако я изкараш навън, изобщо няма да изглежда толкова зле, ще видиш.“

И така, успокоена, че ще се радвам минимум на подобни проблясъци, продължих да го чета с лекота, макар и да съм му малко сърдита, че понякога оставя разказите си с край в нищото и без решение.

Кратки и чудновати, разказите на Етгар Керет разкриват пред очите на читателя истории, изпълнени с любов от най-различни видове – бащина, синовна, между любовници и дори имагинерна.

„Целувка по устата в Момбаса“ е разказ чието име ще запомня, при все че нямам навика да го правя. И не се срамувам да си призная, че ми е любим в сборника, па макар и да е любим на всички. Дори само заради него, „Мисъл във формата на разказ“ и „Гуровата теория за скуката“ си заслужава четенето.

1Необичайни и малко сбъркани социално, историите в „Асамтой“ доказват, че Керет е отпуснал въображението си и е написал една много изпълнена с любов и грижа книга. И както спокойно си четеш симпатичните разкази, и изскача някое кратко прозрение, което да те удари по главата и да те плени.

„Поразително е как хората могат да звучат като дебили докато приказват с гаджетата си, особено ако много ги обичат. Защото, ако си с някого само заради секса, гледаш как да се държиш на положение, но ако си наистина влюбен, често звучиш така, че на околните им се обръща стомахът.“

Такъв е Керет – малко чудноват и странен, също така лесен и приятен за четене.

Последвайте линк-а по-горе за ревюто на Жор, а ето и думите на Габи Кожухарова за Аз чета.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.