Милото човече Книжен Жор постанови доблесният Змей да сподели любимото прочетено през 2014. А това никак не е лесно. Добре, че младежът е умничък и е подредил нещата в точки. Самата аз ще се опитам да не бъда безкрайно отегчителна в списъка си и ще се радвам да му отделите няколко минути.
От своя страна, искам да попитам за книжен отчет Вал Стоева от Детски книги и писателката Станислава Чуринскиене, от чийто списък смятам, че ще изскочи някое интересно четиво.
1. Любима книга
Несъмнено това беше „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – много думи не успявам да кажа за тази книга и то най-вече за огромните количества любов, които е събрала. Иска ми се всеки да я прочете и да разнищи за себе си малките детайлчета, които я правят толкова близка до сърцето – едно перце тук, цапване с четка там. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ остави невидимото си присъствие над цялата ми 2014 година.
2. Любим литературен герой
Несъмнено това е проклетият котко-копелдак Бегемот с иронично-саркастичният му говор, лудешкото му поведение и подхождащата на същността му хитрост. За да се влюбите и вие в него, препоръчвам прочитането на „Майстора и Маргарита“ – по Великден е най-доброто време. И дръжте бутилките с олио под око, ей!
3. Книгата, която препрочетох
Това, което препрочетох с кеф, години след последният прочит, бе „Печеловникът на мама“ от Салис Таджер – книга, която мога да нарека любима и изграждаща. За първи път я прочетох в почти детска възраст – тогава, когато едва започваш да осъзнаваш, че злото съществува в света и покварява дори добрите хора. Наред с възпитанието ми, отдавам на историята на Жак това, че станах пестелив и отговорен човек и се научих първо как се печелят пари, а след това – как се харчат.
4. Книгата, която препоръчвах на всички
Освен „Кажи на вълците, че съм си у дома“, това бе „Захранване“ на Мира Грант – книга, която преръща фалша на мита, че зомбита съществуват в съвсем реална картина, подплътена с научни факти и предостатъчно добро писане. Сега гледам към поредицата „Parasitology“ и се чудя кога да намеря време и за нея.
5. Въображаемият свят, който искам да обитавам
През 2014 май не открих нов такъв, а и установих, че собствената ни реалност може да ни изненада по непредвидимо хитроумни начини.
6. Любим (новооткрит) писател
Открих за себе си автори, които приятели ми бяха хвалили – Христо Карастоянов, Борис Виан, Аксиния Михайлова, Бернар Вербер…
Но като отличаващ се, т.е. с няколко книги (а ако знаете как изглежда писателката – и с едни гърди) напред, отново ще посоча Мира Грант.
7. Любима нехудожествена книга
За мое съжаление, тази година прочетох по-малко нехудожествена литература, отколкото ми се искаше, а тази, която прочетох бе предимно техническа и едва ли би представлявала интерес за масовия читател.
Въпреки това „Опааа“ на Джон Ланчестър, с елегантните примери, обясняващи настоящата икономическа ситуация и действията довели до нея, може да заслужи мястото си в тази точка.
8. Книгата, която ме разочарова
Тези май са най-много, но „Полулош“ ги поведе с една обиколка, два коня и един галош преднина. Фанфарите и хвалебствията за тази книга много бързо се превърнаха в пепел между пръстите, когато се насилих да я довърша.
9. Книгата, с която ще започна 2015 година
Нямам план. Нямам никакъв план. Двайсетина книги чакат на рафта вкъщи – сред тях има фантастика, техническа литература, исторически романи и биографии. Предполагам, че скоро ще дочета тази на Маргарет Тачър – защо да не поведе 2015-та?
Ако сте стигнали дотук, значи имате дълги нерви или малко работа. Похвалете се, каква беше вашата книжна година?