Ровейки се из сайта на Националния статистически институт, можете да откриете доста данни, които са меко казано интересни от една или друга гледна точка.
В случая, ще разгледам данните за издаването на книги и брошури в периода 1960 – 2014 г., като по-конкретни данни за вида литература има за периода 2006 – 2014 г. В базата данни на НСИ има още доста информация, за която ще пиша тепърва, но нека започнем с книгоиздаването в общи цифри.
Първо трябва да поясня, че данните са за печата и издаването на книги и брошури*, а не само за книги, както би ми се искало. Въпреки това, в статията ще използвам обобщения термин книгоиздаване в различните му форми.
Както можете да видите на графиката долу, в периода преди 1989 г., книгоиздаването е търпяло бавен и стабилен растеж. Причината за това се крие най-вече във факта, че до онзи момент книгоиздаването е било държавно централизирано, като цената и тарижът на книгите са се определяли на база достъпност, без да се взима предвид реалната цена на продукта и неговата продаваемост.
Разбираемо, при прехода към пазарна икономика и започването на частна книгоиздателска дейност, тиражите спадат рязко и осезаемо. През 1989 – 1992 г. новите (вече частни) книгоиздатели тепърва се ориентират и прохождат сами. В периода 1993 – 1994 г., когато вече нещата са потръгнали, се отбелязва скок на тиражите.
Този скок може да бъде обяснен с:
- резкия глад за литература в годините след 1989 и сравнително чувствителната липса на конкурентни на книгата медии;
- множеството появили се на пазара преводни книги (забележете, броят заглавия също расте);
- към онзи момент книгите все още са се издавали на вестникарска хартия, която е (била) по-тънка и по-евтина.
Важно е да се спомене, че точно в онзи момент (през 1994 г.) се въвежда и ДДС в България със ставка в размер на 18 процента. През 1996 година ставката се променя в размер на 22 процента, а след три години – 1999 г. данъкът отново се променя – на 20 процента. Това, както може да се види, се отразява на цената и на количествата на продукта.
Тиражите спадат рязко с доближаването на кризата през 1997 г., като през 1998 г. има някакво раздвижване, когато нивата на тиражите спадат постепенно до 2003 г., където сравнително се стабилизират до настоящия момент.
Може да се отбележи и бавното, но постепенно покачване на броя заглавия, които се издават в България – увеличил се е близо двойно – от 3369 заглавия за 1960 г. до 7515 за 2014 г.
С други думи – тиражите на всички заглавия падат рязко като в момента тиражи 500-1000 и 1000 – 5000 бройки са по-скоро обичайни, отколкото изключение. Рядко заглавие се печата в тираж над 5000 бройки, а за тираж от 10/20/30 000, каквито е имало преди 1989 г. може само да се мечтае.
Разбираемо, цените на книгите в разглеждания период също се увеличава (а и ДДС-то си казва думата), но това възнамерявам да разгледам в отделна статия.
На следващата графика можете да видите вече по-конкретните данни за броя заглавия по вид литература за периода 2006 – 2014 г. Художествената литература представлява голям процент от заглавията, които се издават, като в последните години дори достига го около 40% от цялото количество.
На инфографиката вляво можете да видите отношението на книгите по тематика към общото количество издания, а на тази вдясно – броят книги, издавани на глава от населението за периода 1960 – 2014 г.
- между 31 и 41% варират художествените заглавия от общото количество на издадените книги и брошури, като тиражите им са между 15 и 40%;
- заглавията на социална тематика се колебаят между 17 и 25%, като тиражите им са между 7 и 24% от общия – тематиката търпи спад в тиражите през последните близо 5 години;
- природните и приложните науки отбелязват процент от заглавията между 11 и 16%, като заемат 10 до близо 30% от тиражите;
- останалите около 30% се разпределят между книгите на тема философия, религия, филология, география, история и изкуство.
Човечето от XXI век се е скрило от срам, че му се пада по една книга на човек, докато в периода преди 1989 г. това е било близо 7 пъти повече. Търпи спад в последното десетилетие на XX век до почти 4 книги на глава от населението.
Следва да се има предвид, че тази информация е на база издадени тиражи на книги и брошури и брой на населението на България за конкретните години. Т.е. изобщо не се обвързва с броя прочетени книги на глава от населението. Също така не включва библиотеки, заемането между приятели, пиратство и т.н.
Както споменах и по-горе, в допълнителни статии възнамерявам да разгледам промените в цените на книгите през годините, за които има общодостъпни статистически данни; тиражите и броя заглавия на издадените от издателствата книги и на тези, платени от самите автори; също така отношението оригинална/преводна литература.
Така че – следете!
Линк към данните, използвани за визуализациите към тази статия и към оригиналния им източник.
Ще се радвам на въпроси и коментари от страна на читатели и издатели. Възможни са дребни грешки или пропуски от моя страна поради чисто любителския ми интерес към тематиката, моля ако забележите такива, да ме уведомите.
*брошура – непериодично печатно издание с най-малко пет, но с не повече от 48 страници, издадено в страната и направено общодостъпно; книга – непериодично издание с най-малко 49 страници, издадено в страната и направено общодостъпно.