"Деветата порта" – Артуро Перес-Реверте

25 септември, 2013

„Деветата порта“ сама по себе си е приключенска книга, напомняща на „Тримата мускетари“, чиято история проследява.
Тя предлага приключение от класа, забърквайки в мистерията си ръкописи и фалшификати на ценни книги, обърквайки ги хубаво в плетеница от факти и събития отпреди векове и от настоящето. Има си всичко от рецептата за идеална книга – красиви жени, опасни мъже и търсене на съкровище във вида на книга. Както и вездесъщата конспирация в конспирацията.

И въпреки, че историята се върти около главата „Анжуйско вино“ от „Тримата мускетари“, „Деветата порта“ в същност е книга за книгите – за писането, издаването, гравирането и обичането им. Книга за любовта и носталгията на книгомана към добре направената книга.

„Деветата порта“ е пълна с препратки към стари издания и е една малка енциклопедия на ценните книги на повече от два века. Пълна е с история и религия и е истинско удоволствие да се чете. Особено след като сме се начели на дъвки за мозъка като Дан-Брауновите произведения.

Главният герой на книгата  Корсо има да решава уравнение с прекалено много неизвестни и то в света на старите книги – там, където думите опасен, ценен и кървав са синоними.

А когато в уравнението добавим и хора с болни фантазии, готови на всичко, за да осъществят мечтата си, нещата наистина стават интересни.

В същото време „Деветата порта“ е писана с толкова любов към книжното изкуство, че дори един кратък цитат от нея може да покаже болката на книголюбителя към книжните издания, които често се предлагат на пазара в момента – лоша хартия, скалъпена на две-на три корица, залепена като за едно четене и пробутвана на читателя като „книга“.

– Само след един век почти цялото съдържание на днешните библиотеки ще е отишло на боклука. Но тези книги, отпечатани преди двеста, дри петстотин години, ще останат непокътнати. Така е, и книгите, и светът, в който живеем, са такива, каквито заслужаваме… Не е ли така, Пабло?
– Калпави книги, отпечатани на калпава хартия.

Реверте показва и мнението си за Църквата като антипод на Дявола-символ на познание:

Научната демонология идентифицира Луцифер с познанието. В „Битие“ дяволът, взел образа на змия, изкушава човекът да се изтръгне от щастливата безметежност на незнанието, да придобие свободна воля и стремеж към познание, да осъзнае себе си и света, и го осъжда на мъките и несигурността, които познанието неизбежно води след себе си.

Не разбирам само защо бележките са изнесени в края на книгата, при положение, че не са нито много, нито дълги и спокойно можеха да бъдат поместени под линия (а има и такива).
Трябва да се признае, обаче, че оформлението на книгата (точно както подобава на книга с такова съдържание) е прекрасно – от големината на шрифта, през плътната хартия до твърдите корици.

Оригиналното заглавие на книгата е „Клубът Дюма“, но, макар да не съм фен на филмовите заглавия, признавам, че „Деветата порта“ е може би по-сполучливо за нашия пазар, а и несъмнено достатъчно добре отразява съдържанието на книгата.
Признавам, че четенето ми тръгна малко трудно и бавно, но веднъж зачетох ли се – нямаше спиране. Препоръчвам на феновете на мистерията, които още не са я погълнали, а защо не и на останалите? Аз й дадох шанс и никак не съжалявам.

Още в Книголандия.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.