„7 маслинови цвята“ – София Папазова

14 януари, 2014

15394„7 маслинови цвята“ започва с едно красиво описание, навяващо меланхолия и спокойствие – панзанела, чаша вино и топло одеяло. Сякаш това е рецептата за щастие, която дава авторката – да се насладите на книгата в топла лятна вечер, изпълнена с жуженето на светулките и бавните глътки да ви опиват заедно с разказа.

И ако Дан Браун може да ви накара да посетите Флоренция, то София Папазова може да ви накара да се влюбите в нея в няколко страници, докато ви разказва историята на Кави и Самуела. А разказът тече разбъркано и от много гледни точки – ретроспективно или разположено в настоящето. Може първоначално да ви се стори объркващо, но начинът на изграждане на историята ми напомни на наместване на парчета кристал от счупена изящна гарафа.

„7 маслинови цвята“ е книга за липсите и разминаванията, за неизказаното и непочувстваното и не на последно място за преминаването от безсилие и гнет към усещането за свобода и комфорт.

Тук трябва да кажа, че книгата е женска, доколкото може да се класифицира така литература. Но е факт, че не познавам много мъже, които биха имали търпението и умението да й се насладят бавно; да я прочетат и да бъдат докоснати. Може би, защото е от книгите, в които заблуждават, че в тях не се случва нищо – разказът тече, а историите преливат една в друга с неземно италианско спокойствие.

На мен лично цялата предопределеност с цифрата 7 ми дойде в повече, но прекрасно разбирам, че около нея е изграден романа и съм склонна да игнорирам неразривната й свързаност с действието на фона на приятната история.

D_3534f466b7cef766e3bfd55a5c115f86Само една препоръка имам към София Папазова – не че разбирам много от писане, но… – да се въздържа от генерални обобщения и спойлери като:

„Тя вече беше зряла. Бе узряла не с годините, а с онова, което беше преживяла. Животът избра тъкмо нея, за да ѝ даде разяждаща сърцето болка; повалящи изпитания; лична загуба; душевни руини; поглъщаща съзнанието пропаст… Избра нея, защото знаеше, че е силна, че ще го понесе, че ще остане. Избра нея, не мен, не теб.“

Разказът й достатъчно добре ще покаже кой и какво по-нататък в историята. Читателят няма нужда от подобни изводи на готово.

Накратко: ако имате нужда от бавна наслада, „7 маслинови цвята“ е вашата книга.

„И сякаш, за да я убеди, че не може да бъде сигурна в чувството на обич, той й разказа една стара приказка за вълната, която била влюбена в една скала. Толкова била силна любовта, че не спирала да обгръща скалата с бялата си пяна ден и нощ, да я целува и прегръща чрез стихията си. Обичайки я с тази силна страст, не усещала, че с всеки плисък я подкопава и уронва. Обожавала я така, докато един ден скалата се откъснала и потънала на дъното на морето. Вълната потъгувала, но пак се въздигнала и с нова сила потърсила друга скала, която да обгръща с обожанието си. Която да обича.“

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.