Припомнете си какво е чест с „Историята на 47-те ронини“ – Джон Алин

11 декември, 2013

47-roniniЗа каква култура ще си говорим може да се познае и само по вида на социалната стълбица, състояща се от самурай, фермер, занаятчия и търговец  в Япония от IIXX век, когато се развива историята. Нека повторя:

Воин, Фермер, Занаятчия и Търговец.

Най-отгоре, разбира се, е господарят – бил той даймио или самият император, следва го защитника му, преизпълнен с чест воин. След тях идват хората, създаващи чрез труда си стока – фермери и занаятчии. И чак тогава се нареждат тези, които се щадят, изкарвайки прехраната си не с физически труд, а с търговия.

Можете ли да си представите подобна социална стълбица сега, в XXI-ви век? Ако можете – за мен ще е чест да поговорим за „Историята на 47-те ронини“, ако ли не – подгответе се за пътуване във времето. Пътуване към времена, в които хората са знаели какво е отговорност към рода.

Всички сме чували, че японците са хора на честта, но истината е, че малко сред нас са способни да си представят за какво реално става дума. Честта на японецът е това, което го отличава от останалите. Когато през 2007-ма година японският министър на земеделието се самоуби след като се бе уличен в корупция, светът беше учуден. С извършването на нещо, с което куп политици се гордеят, един японец се посрами и предпочете да приключи живота си, спасявайки малкото което му е останало – честта и името.

Ето толкова далеч са японците от останалия свят.

Те вече не можеха да бъдат самураи, а щяха да носят презряното име ронини. Щяха да бъдат самотници без боен пост и добро име, щеше да им е позволено да носят двата си дълги меча, но нямаше да имат кауза, на която да служат. Нищо чудно, че животът на ронините завършва по толкова нещастен начин, помисли си той. Някои ставаха просяци или монаси, достатъчно безобидни занимания, но други ставаха професионални наемници и се биеха за всяка кауза, при която се плащаше добре за верността им. В някои случаи се превръщаха в най-обикновени престъпници, които използваха бойните си умения, за да преследват по-слабите.

47-ronin-17-11-09-kcДжон Алин следва историята най-вече на главния самурай – Оиши и всички заобиколни похвати, които прилага, за да заблуди императорските съгледвачи относно плана си за отмъщение. Не пропуска обаче да вмъкне в историята и образа на един от онези ронини, загубили господаря си – Фуджии, продаващ уменията си за пари. Контрастът е толкова силен, че дори не можеш да мразиш ронина Фуджии – остава само съжалението към човека, загубил пътя.

А „Историята на 47-те ронини“, макар и писана от чужденец, разказва за 47-те смели мъже, защитили честта на господаря си, убивайки виновника за посрамването на рода му. Мъже, достойни да изпълняват ролята, отредена им от съдбата – тази на самурая. Хора, способни да преразгледат собственото си поведение и способни да се извинят за отстояването на грешна или прибързана позиция.

Джон Алин ни запознава със своя прочит за историята на едно отмъщение, продиктувано от загубата на господаря на клана, но в същото време ни разказва приказка за чест и любов, откровено доказваща, че има хиляди причини чужденците да са запленени от света на Япония. „Историята на 47-те ронини“ е изисквала задълбочен анализ на случилото се, включително и изчитането на доста литература, за да се достигне до нас като книга, предлагаща 200 страници вълнения.

seppuku_1__cropВидях, че скоро излиза някаква американска екранизация на легендата, но  не възнамерявам да си причиня гледането на подобна боза. За мен „Историята на 47-те ронини“ беше едно много приятно докосване със знанието, че хора на честта винаги е имало и винаги ще има.

Това ми припомни какви късметлии сме. Разбираш ли, някои хора изживяват живота си, без да разберат кой е правилният път. Ветровете ги блъскат и те не знаят накъде вървят. Това, общо взето, е животът на обикновените хора – онези, които не могат да избират съдбата си. А за онези като нас, които са родени самураи, животът е нещо друго. Ние познаваме пътя на дълга и го следваме, без да задаваме въпроси.

Благодарности на Бени за всички поправки и съвети около това ревю и още няколко думи в Книголандия.

И все пак, на мен лично, 15лв за 200 страници ми се струва малко скъпо, при все че в книгата могат да бъдат открити технически грешки.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.