Жена не е синоним на домакиня в „Rubyfruit Jungle“ – Rita Mae Brown
ревюта / 22 март, 2017

Прочетох „Rubyfruit Jungle“ почти 40 години след първото ѝ публикуване през 1980г. и, въпреки това, проблемите в книгата са точно толкова съществуващи в настоящето. Все още предимно се мълчи за стъкления таван, а да си куиър е често срамно за семейството и нерядко носи отхвърляне. Действието на книгата се развива във време, в което да си открито гей носи дамга, а стереотипите са по-живи от всякога. “How do you know about a lesbian bar?” “I’m a lesbian.” “You—but you look like anyone else. Molly, don’t be silly; you can’t be a lesbian. You’re joking. I’d know if you were such a thing.” “Madam, I am a full-blooded, bona fide lesbian. As for the way I look, most lesbians I know look like any other woman. However, if you’re hot for a truck driver I know just the place.” — Откъде знаеш за този лесбийски бар? — Аз съм лесбийка. — Ти – но ти изглеждаш като всяка друга. Моли, не бъди глупава, ти не може да си лесбийка. Шегуваш се. Щях да знам, ако беше такава. — Мадам, аз съм пълнокръвна автентична лесбийка. Относно това как изглеждам – повечето лесбийки, които познавам изглеждат като всяка друга жена. Но, ако си падате по жени…