За да живея, трябва да оцелея / „If I Was Your Girl“ – Meredith Russo
Ревюта / 26 февруари, 2017

„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“. На Аманда не ѝ личи, тя минава между капките. Аманда е имала късмета да започне хормонална терапия сравнително рано и да премине през операция за смяна на пола веднага след навършване на необходимите 18 години. Аманда има родители, които се опитват да я приемат и разберат, въпреки факта, че трябва да забравят за всички детски снимки на детето си, въпреки че трябва да свикнат с новото ѝ име и най-вече въпреки, че не спират да се тревожат за нея. Особено след като вече има един опит за самоубийство. If I’d had the strength to be normal, I thought, or at least the strength to die, then everyone would have been happy. Ако имах силата да съм нормална, помислих си, или поне силата да умра, всички щяха да са щастливи. Няма как…

Безопасно ли е да те обичам? пита „A Safe Girl To Love“ – Casey Plett
Ревюта / 22 февруари, 2017

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско значение с думите по-долу. Вероятно ще е една идея по-лесно, ако копирам няколко цитата от книгата: She was lucky to have her at all. Who knew, Lizzy thought, the finite amount of nights in her life where she would sleep with her hand around a trusted body. That trusted hers. It wouldn’t be a lot, anyway, would it. Докато аз и вие търсим любовта, там има хора, които са склонни да се задоволят просто с няколко нощи прекарани в компанията на човек, на когото вярват. Без да си шепнат красиви думи и да си обещават доживотна любов. Единственото, от което имат нужда е да чувстват, че принадлежат и са в безопасност. I really am glad we talk now. It’s just hard to forget it took a trip to the emergency room. Мога…

2017 за Книгозавър ще бъде queer, queer, queer
Статии / 20 февруари, 2017

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото мога. Защото искам да науча повече за чуждия опит, различаващ се от хетеросексуален такъв и защото искам да прочета повече книги от автори, с чийто опит мога да се припозная. Защото съм чела малко книги от автори, които не са някъде по LGBTQ спектъра. Самият факт, че мога да започна изброяването им и да не се отплесна с часове говори достатъчно. Защото на български трудно откривам такива. Да не споменавам, че на пръстите на двете си ръце мога да преброя lgbtq героите/героините на родни автори. Какво ще чета? Списъкът, с който стартирам и ще бъде постоянно допълван до невъзможност да прочета всичко, можете да намерите тук. Всъщност не ми се искаше да слагам книгите на отделен „рафт“, но въпреки всичко, е добър начин, освен по жанр, да отбелязвам, че са и с lgbtq…