Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове. И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него. Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се. Поуката в настоящата история е, че…