Приятелството на „Манго и Бамбам: Съвсем Не-прасе“ – Поли Фейбър, Клара Вулайъми
ревюта / 15 декември, 2016

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционира за личната си експозиция. И това е само част от невероятната история на „Манго и Бамбам“. Тази книжка е колкото за малчуганите, толкова и за теб, големи забързани възрастни човеко! Защото може и да е само 140 страници и да е написана с прости думички, но носи също толкова важност, колкото големите и дебели книги, които всички се надпреварват да твърдят, че са чели. Защото, ако не можеш да обсъдиш приятелството между Манго и Бамбам, няма значение дали можеш да говориш за това в „Епос за Гилгамеш“. Защото, аз лично: Мечтая за свят, в който повече възрастни четат детски книги. — Змей (@Zmeyche) December 15, 2016 Защото детските книги разширяват мирогледа и освобождават мисленето от стегнатите окови на сериозността. Защото забързани и угрижени в работното си ежедневие пропускаме да се порадваме…

Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелствата, дали поради собствения му негативизъм, сега се препитава предимно с представления в старчески домове. И тъй като Антон не е много позитивно настроен към действителността, действителността се оказва също толкова негативно настроена към него. Така той се оказва запратен насред изненадващо зловеща част от националния парк Тиведен, само с костюма на гърба си и колода карти в джоба. Дали поради лош късмет, дали поради стечение на обстоятелствата, това се случва баш на Еньовден, а както знаем тогава магичните същества излизат от скривалищата си и се развихрят. Всъщност Антон прави само една голяма грешка – отказва да помогне на малко момиченце да набере 7 билки. Това, че момиченцето е зъл дух няма нищо общо, разбира се. Поуката в настоящата история е, че…