„Популярна книга за котките“ – Т. С. Елиът
Поезия , Ревюта / 27 януари, 2016

„Популярна книга за котките“, по-известна като книгата послужила за основа на всеизвестния мюзикъл Котките, е по-скоро луксозно издание за родния пазар. Двуезично, цветен текст, лак, голям формат. И чудесен подарък, който да направите на семейството си. Ние четем книгата преди лягане в последните дни и забавлението и очарованието са пълни – както от съдържанието  на книгата, така и от римата. Първо четем превода, после се радваме на оригинала. „Популярна книга за котките“ – подпечатано с котешка лапа „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА“ Ако сте чели далеч по-скорошната „Автентичната котка“ на Пратчет, вероятно римите на Елиът ще ви напомнят малко за нея и странните ѝ образи. А ако самите вие имате котка, то много добре знаете какво да очаквате от книгата – самодоволство, пакости и мъркаща наслада. Такива са котките, па макар и с три имена. Искрено препоръчвам „Популярна книга за котките“ за четене от родители на деца или за хлапета на поне 7-8 г. Книгата е чудесна за усвояване на четенето на български (е, вярно, ще срещнат по някоя сложна дума, която мама и татко ще обяснят) и една идея по-сложно ниво за разучаване на английски (тук мама и татко със сигурност ще трябва да помогнат). Чудесна е също за деца, живеещи в чужбина…

„Обещавам ти провал“ за можещите да обичат
Ревюта / 19 януари, 2016

Започнах „Обещавам ти провал“ малко предубедена – поредният португалец, пишещ с дълги изречения, малко главни букви и изобилие от запетайки. Отне ми разказ – два, за да заглуша предубеждението. Потънах в задъханото писане на Педру Фаргаш – в нанизаните една след друга думи и в накъсаните му мисли. „Обещавам ти провал“ се чете набързо, на прибежки и на няколко пъти. Не ми беше възможно да я погълна наведнъж. Не усетих нуждата от това, въпреки вътрешния натиск да почетеш още малко, да се влюбиш в още някое изречение. „Обещавам ти провал“ вклинява носталгия. Оставя с любими пасажи, припомнени усещания, изважда на показ спомени. „Обещавам ти провал“ оголва. Разплаква, усмихва и не те оставя безучастен. Педру Шагаш Фрейташ е събрал много любов в тази книга – искрена, наранена, наивна. Опустошаваща. „Обещавам ти провал“, обаче, е по-дълга отколкото трябва. Около два пъти. Не знам каква е причината Педру Шагаш Фрейташ да е събрал всичко написано в тази книга само в един том – дали авторско решение, дали издателско. Не смея да коментирам доколко е правилно, но лично за мен книгата трябва да бъде оставена по средата, читателят да си почине малко от нея, да попрочете нещо друго и – едва когато отново е готов за нежността…

„Бизнес на високи токчета“ с нож в гърба
Ревюта / 13 януари, 2016

„Бизнес на високи токчета“ е среща с предателства, интриги, искрени радости и не на последно място – успех. Тамара Мелън разказва как с помощта на бащината си подкрепа, много амбиция, търговски нюх и зверско количество умора успява да издигне името на един обущар от мазето в предградията до световноизвестна марка, носена от знаменитости на събития като Оскарите. Трябва да се има предвид, че Тамара Мелън не тръгва от дъното, макар и метафорично именно оттам да се оттласва към успеха. Тя не е бедно момиче, постигнало всичко само. Не е, обаче, и момичето на татко, който ѝ дава всичко наготово. Израства в добро семейство, а търговския си нюх наследява от баща си – предприемач, занимаващ се с покупко-продажба на имоти. Авторката на „Бизнес на високи токчета“ започва като продавач, преминава през куриер из модните редакции, асистент на Каролин Бейкър, а по-късно и на Сараяне Хоаре. Шансът тези имена да ви говорят нещо е малък, но почти сигурно е, че сте гледали „Дяволът носи Прада“/може дори да сте чели книгите/. Е, Каролин Бейкър и Сараяне Хоаре са в ролята на модния диктатор Миранда Прийстли, а Тамара Мелън – на Анди. Само че наистина – с цялото викане, недомлъвки и понякога излишна взискателност. Добавете към картинката от…

51 приказни планински кътчета от България
Ревюта / 7 януари, 2016

Или с други думи – местата, които си заслужава да посетите през 2016-а. „51 приказни планински кътчета от България“ е едно напомняне, че не познавам България толкова, колкото ми се иска. Подсещане, че пътувам по-малко, отколкото би трябвало. Удивителна, с която отбелязвам колко малко от най-красивите места на България съм видяла. Ако сте пропуснали да добавите „51 приказни планински кътчета от България“ сред коледните подаръци от изминалия празничен сезон, то имате възможността да я наредите сред своите New Year’s resolutions (новогодишни решения за промени) и да направите услуга на себе си като походите повече. Планинарите сред вас със сигурност са добре запознати с красотите, които тези кътчета на родината ни представляват, но за мен, като част от останалите, „51 приказни планински кътчета от България“ е повод за събуждане. Улавям се, че планирайки пътуване почти изключвам България от възможните варианти, а не би следвало. Резерват Торфено бранище, например, е на един отскок от София, а доскоро не знаех за съществуването му. Ей го къде е! Тази книга не е за планинари. Тя е за лаиците като мен, които не знаят връзката между Горно Тодорино езеро и връх Василашки чукар. За тези, за които върховете се изчерпват с ученото по география в основното им образование, но…