„Другата ръка“ за умението да дадеш на нуждаещия се
Ревюта / 21 декември, 2015

„Другата ръка“ е разказ за бягство – за бягството на едно момиче от страна, където животът ѝ е в риск; за бягството на едно семейство от проблемите им; за бягството на един мъж от собствената му съвест. Пчеличка иска да е като монета от една лира – да може да отиде навсякъде и там да е добре дошла; да бъде желана на всяко едно място; да може да се престори на всичко, което пожелае и това да не е лъжа. Защото Пчеличка е беглец. Пчеличка е имигрант. Пчеличка е момичето, от чиито очи всички се извръщат, неспособни да преборят липсата си на съчувствие. Пчеличка разказва живота си  спокойно, без излишен драматизъм – за убийствата в родното ѝ село, за смъртта на собствената ѝ сестра и дори за почти чудодейното ѝ спасение с помощта на двама бели, попаднали случайно на онзи африкански бряг. Лесно е да се говори за мигрантите като за субекти без имена и минало, но Пчеличка носи именно история от типа, който запълва празнините. От какво бягат тези хора? Защо се страхуват за живота си? Наистина ли опасно пътуване към Европа, бедност и несигурност са по-доброто решение пред оставането в собствената им страна? За Пчеличка това е така. Сами ще…

Книгоиздаването в България между 1960 и 2014 – инфографики
Статии / 17 декември, 2015

Ровейки се из сайта на Националния статистически институт, можете да откриете доста данни, които са меко казано интересни от една или друга гледна точка. В случая, ще разгледам данните за издаването на книги и брошури в периода 1960 – 2014 г., като по-конкретни данни за вида литература има за периода 2006 – 2014 г. В базата данни на НСИ има още доста информация, за която ще пиша тепърва, но нека започнем с книгоиздаването в общи цифри. Първо трябва да поясня, че данните са за печата и издаването на книги и брошури*, а не само за книги, както би ми се искало. Въпреки това, в статията ще използвам обобщения термин книгоиздаване в различните му форми. Както можете да видите на графиката долу, в периода преди 1989 г., книгоиздаването е търпяло бавен и стабилен растеж. Причината за това се крие най-вече във факта, че до онзи момент книгоиздаването е било държавно централизирано, като цената и тарижът на книгите са се определяли на база достъпност, без да се взима предвид реалната цена на продукта и неговата продаваемост. Разбираемо, при прехода към пазарна икономика и започването на частна книгоиздателска дейност, тиражите спадат рязко и осезаемо. През 1989 – 1992 г. новите (вече частни) книгоиздатели тепърва се…

„На живот и смърт“ за умението да оцеляваш, когато всички те искат мъртъв
Ревюта / 16 декември, 2015

„На живот и смърт“ е книга, която се чете наведнъж. Преглъща се набързо, докато малко виновно се радваш, че не си на мястото на главния ѝ герой Оуди Палмър. Оуди е осъден на 10 години затвор за предполагаемата кражба на 7млн. долара, при която умират трима души, а самият той се разминава на косъм със смъртта. Оуди е измъчван от какво ли не през десетте години, които прекарва в затвора – самообвинения за смъртта на любимата му и непособността му да я защити; побоища и смъртни заплахи го дебнат няколко пъти седмично от останалите затворници и не става по-лесно, когато вече не е в затвора. Защото това, което трябва да знаете за Оуди е, че е голям карък. И че бяга от затвора ден преди да бъде освободен. Глупаво, а? След десет години зад решетките, бяга ден преди да го пуснат от там. Затова си има причина, която ще ви оставя да намерите сами. Оуди просто трябва да бяга, за да спаси малкото хора, които са му помогнали и са останали живи, за да разкажат. „На живот и смърт“ е плетеница от лош късмет, политическо влияние и, разбира се, много пари. Също така умело писане и завръщане в миналото на главния герой в…

„Ние, останалите, просто живеем тук“ за умението да живееш със себе си от Патрик Нес
Ревюта / 13 декември, 2015

„Ние, останалите, просто живеем тук“ се чете бързо и с лекота. Но не това са най-важните й качества. Това, за което съм благодарна на Патрик Нес в тази книга са героите й – малко странни, малко объркани, малко влюбени. С две думи – тийнейджъри, борещи се с проблемите си. Патрик Нес засяга важни теми като хранителните разстройства, откриването пред най-близките на младежите от ЛГБТ общността, обсесивно-компулсивните разстройства и произлизащите от тях мисли за самоубийство. „Ние останалите“ показва нещата такива, каквито са – всеки е важен, всеки е ценен и всеки е малко или много герой. Именно концентрирайки разказа си върху обикновените хора и изтегляйки назад фантастичното и драматичното в историята, Патрик Нес разказва история различна и еднаква. Има ги добрите, има ги лошите, има ги, за щастие, и героите. И освен различна, историята е и много, много ценна. „Ние, останалите, просто живеем тук“ е книга за героите, които можем да бъдем в собствения си живот, преборвайки проблемите си крачка по крачка. Книга за всички, които намират себе си малко странни и различни от другите, а понякога дори излишни. Книга, в която: Джаред, 3/4евреин и 1/4 бог, намира сили да говори за приятеля си и любовта, която изпитва към него; Хена, 1/2…

„Онова, което не ме убива“ и недовършеното отмъщение на Лисбет Саландер
Ревюта / 7 декември, 2015

„Онова, което не ме убива“ продължава трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон по един убедителен начин. Давид Лагеркранс дава силна заявка за предстоящите (предполагаеми) части, в които Лисбет Саландер ще продължава да търси отмъщението, което ѝ се полага. В „Онова, което не ме убива“ основните рамки са спазени – Кале Блумквист и „Милениум“ са на финансовия ръб и оцеляването на вестника е поставено под въпрос; лошите не са спирали да действат по един или друг начин; Лисбет се рови из най-потайните кътчета на интернет, ловувайки за останките от семейството си и тъмните му сделки. В същността си „Онова, което не ме убива“ е каламбур от НСА, Шведските тайни служби, проект за ИИ и тайни, които извират отвсякъде. Естествено добавяме Блумквист, който обича да се рови навсякъде, и случайно се оказва на мястото на действието в подходящия момент, Лисбет, която ме спира да му спасява задника с широкия си спектър от умения и … сестра ѝ, която продължава да е нейният невидим враг. Няма много какво да се каже за книгата. Че е хубава – хубава е; че продължава умелия разказ на Ларшон – прави го. Трябва да се отбележи, обаче, че образът на Лисбет продължава да се изгражда пред очите на читателя…