„Вакантен пост“ за шамарът на реалността от Роулинг
Ревюта / 22 септември, 2015

„Вакантен пост“ е от книгите, които навярно не бива да оставяте, ако веднъж сте ги започнали. Тя е от онези четива, които, ако посмеете да отместите поглед, имат непристойното умение да оплитат имената на героите си в главата ви, да ги разместват както си решат и да създават объркване. Съвет от мен – не отмествайте поглед от текста! Току-виж лесно сте прекръстили Саманта на Сюзън, Шърли на Шанън и Колин на Патрик. Не че това ще ви попречи да следите кой кой е. Героите на „Вакантен пост“ всъщност не са много, взаимовръзките помежду им – също. Именно в това се крие очарованието на книгата – с помощта на двайсетина герои Роулинг разиграва репертоар за стотина. „Вакантен пост“ е пътуване през дребнотемието на едно затворено общество. Неслучайно не казвам „на малкия град“, въпреки че Пагфърд е именно такъв. Той е само макет, върху който Роулинг разпростира разказваческия си талант. Без значение в отношенията на коя (не)семейна двойка от романа закопаете, ще намерите куп теми, които поради една или друга причина остават скрити зад паравана на външно спокойствие, зад което се крият от другите. Не знам колко са писателите като Дж. К. Роулинг, които така лесно биха поднесли на едно място каламбур от позиции, чувства и психики,…