Скъпи издатели, не ми пращайте прессъобщения!
статии / 27 май, 2015

Точно така, скъпи издатели, правилно ме прочетохте. Не го правете. Не искам прессъобщенията ви, предназначени за останалите медии. Не искам сухата информация, изсмукана от пръстите, за да се запълни издателското каре. Не искам цитирани с жизнен патос откъси от книгите. Скъпи издатели, искам истината. Искам докосване до тази книга. Искам думите на някой, когото е покорила в първо лице, единствено число. Искам, макар и в три изречения, мнението на този, който я е избрал, превел или редактирал. Искам да получа есенцията на книгата, описана с чувство. Говоря от името на блогър, (изискващ) читател и човек, обичащ книгите. Говоря от името на човек, който пише за книгите така, както иска да чете за тях – с чувство, без излишна драмат(ург)ичност и най-вече с прости думи, извиращи от душата. Говоря от името на човек, който ви съди за грешките ви в книгите създадени с много (и не толкова) труд, неспокойни нощи и кански усилия. Говоря от името на човек, който иска да чете само хубави книги – да се чете редактирани, коригирани и с достоен предпечат. Навярно смятате, че ако решите да заложите на този подход, ще трябва да положите допълнителни усилия – време, мисъл, енергия. Но не е така. Искам просто…

Хвани сребърната нишка, Румо! – „Румо & чудесата в тъмното“ – Валтер Мьорс
ревюта / 19 май, 2015

Ако хвърляте по едно око в този блог поне от време на време, навярно не сте пропуснали удивлението ми от първата книга за Замония, излязла на българския пазар – „Градът на спящите книги“(#4 от поредицата). Естествено, когато разбрах, че на пазара излиза „Румо и чудесата в тъмното“(#3 от поредицата), веднага заявих, че давам драконова люспа за нея и веднага припърхах от кеф. Едвам я дочаках и за няма два дни – изгълтах. Рядко се влюбвам в книга така, че да я грабвам във всяка появила се свободна минута. Но героят Румо е толкова чудесен, че ще се влюбите в него от раз! От неустоимо сладко пале, чиито зъбки тепърва пробиват, Румо пред очите ви ще израстне до безразсъдно смел (та чак глупав) и невероятно доблестен и отдаден на приятелите си волпертингер. А волпертингерите не са кучешка порода като всяка друга – те са много интелигентни, ходят на два крака и са прочути войни. Е, всеки има и свой единствен по рода си талант, де. А този на Румо е да преминава през битките почти като безсмъртен. Живеейки с усещането, че поредната битка ще е не по-трудна от предната, той просто приема способностите си за даденост, без да се пъчи и възгордява. Истината…