Да намериш устоите си на чуждия „Бряг“ – Станислава Ивкова
Ревюта / 22 април, 2015

Първоначално не се трогнах от откъса от книгата, който ми бе предоставен – прочетох го отгоре-отгоре и реших, че не е за мен. Няколко месеца по-късно, обаче, се оказах на километри от на-близката отворена книжарница, с вече прочетена книга и четец, на който нямам голям избор. Така, „Бряг“ се оказа естественото продължение на деня ми под студеното Несебърско слънце. „Бряг“ е разказ за разклатените устои на няколко жени. В същината си това е по-скоро женска книга (колкото и да мразя подобно разграничаване) и едва ли много мъже ще намерят себе си в нея. Това е книга за търсене на позабравени чувства, изчистване на сбутани в килера на чувствата обвинения и много, много равносметки. „Бряг“ накара думата устои да извика в съзнанието ми технически видения – виждах бетоновите основи на изящен стоманен мост – сам по себе си лек и податлив на влияния, ако не бе твърдостта, с която е хванат към земята. Разчитащ на устоите да го задържат на място – да му дадат тежест, която да го направи силен. Така е и с хората – трябва ни корен, за който да се захванем. Котва, която да ни даде дом. Ако щете, дори пристанище, към което да се връщаме, когато се…

Човекът с най-голямото Сърце – „Човек на име Уве“ – Фредерик Бакман
Ревюта / 8 април, 2015

Мисля, че взех най-разумното си решение от месеци насам, като оставих „Човек на име Уве“ да отлежи за четене, когато го правя отново с удоволствие. Реших го твърдо и непреклонно. В последствие се оказа, че и Уве би постъпил така – без да отстъпи от взетото решение. В първите страници ще решите, че Уве е особняк, стар мърморко или просто киселия досадник на квартала. После ще го опознаете – ще разберете суровото му държание и търпеливото му мълчание. Ще опознаете любовта му към Соня и болезнено ще усетите липсата ѝ. Ще проумеете защо е толкова неотклонен в принципите си. По-емпатичните от вас ще прочетат някои пасажи с насълзени очи и ще поспрат, за да се зарадват на собственото си щастие. Може би ще напишете мил sms на любим човек, може би ще си спомните първите си любовни трепети с него/нея, може би ще си припомните някой малък жест, изпълващ сърцето ви с нежност. Искаше ми се да напиша, че „Човек на име Уве“ не е любовна история, но щях да излъжа. Тази книга не просто е любовна история, но е най-хубавата любовна история, която съм чела. Казано с четири вдигнати лапи и цяла душа. „Човек на име Уве“ ме изненада с…

Време е за гласуване! „Бисерче вълшебно“ чака твоя глас!
Статии / 2 април, 2015

Освен, че детето, което чете е важно, то е и силно. Не виждам ден по-подходящ да кажете на детето си, че има глас от деня, в който детската книга празнува. Детето ви има шанса да определи коя детска книга ще спечели наградата „Бисерче вълшебно“. Скъпи родители, дайте тази сила на детето си. Скъпи библиотекари, разкажете на децата на инициативата и им покажете сайта – http://biserche.com/. Дайте на децата това, от което имат най-голяма нужда – знанието, че гласът им е важен и нужен. И коаго те знаят, че мнението им се зачита, ще бъдат възрастните, в които ви се иска да се превърнат. Скъпи деца, гласувайте! Гласуването тече до 12.04 в три категории: – Откриватели (6-8г); – Мечтатели (9-11г); – Майстори (12-15г). Заглавията, които се борят за наградата можете да намерите тук и в някои книжарници, които са партньори на сайта Детски книги в начинанието. Подкрепям инициативата поради няколко причини: Деткото четене е важно и ценно – учи не само на правопис, но и на критична мисъл. Детското гласуване е още по-важно – подтиква малчуганите и тийнейджърите да направят информиран избор и ги подготвя за още куп избори, които им предстоят в бъдеще. Подобни инициативи ме карат да вярвам, че промяната идва и…

Меланхолията на една смърт в „Убийството на художника“ – Луиз Пени
Ревюта / 1 април, 2015

Тревогата износва човек. Спокойствие, тревога, тишина и сдържан гняв – това ще откриете в „Убийството на художника“. Още уют, хлад и ненавременни признания. Книгата е преизпълнена от чувства. Тъга и меланхолия. И възторг. Радост. И, въпреки тишината си, тази книга е изпълнена с блока, гняв и страх. Прикрити, забулени и чакащи момента, в който да избухнат. Чувства, криещи се в изпълнени с дребно съревнование и съмнения хора. Влиза ти под кожата и ти копае в душата меланхолията на тая книга – спокойствието на Трите бора е онзи елемент, който прави ужасът на убийството още по-голям. Трите бора е мястото, където хората оставят вратите си отключени нощем и спокойно се отдалечават от незаключените си коли. И в това забравено от злото място се случва най-ужасното – убийство. По невнимание, по грешка или целево – това е работата на инспектор Гамаш от Квебекската полиция да разбере. А той е търпелив и прозорлив мъж, който докато хапва кроасан разгадава тайните ви. Гамаш се отпусна в пейката –вършеше онова, в което го биваше най-много. Наблюдаваше. Вглеждаше се в хората, в лицата им, в действията им, а когато беше възможно, се вслушваше и в разговорите им, макар да се намираше на доста голямо разстояние от тях и да долавяше…