Пушечно месо и жива плът в „Регистърът“ – Шанън Стокър
ревюта / 25 февруари, 2015

Добра или лоша, американската сцена ни предлага една не малка част от съвременната (анти)утопична литература и има възможността да насочи вниманието към проблеми, носени от обществото от векове. А когато в XXI век все още има места, които се опитват да се върнат в средновековието, такава литература в нужна. Направо задължителна. Действието ни заварва насред следвоенен САЩ – задъхващ се и неспособен да се справи с вътрешния си ред освен чрез патриархална диктатура. Войната е обезлюдила страната – нанесла е грозните си рани, погребвайки милиони и оставяйки оцелелите да се справят с отрицателния прираст. И това води до ужасяващо (и) просто решение – Регистърът. Регистърът е онзи правилник въведен в следвоенно време, който принизява човешкото същество до вменената на пола му функция. Ако се родиш момче следва почти сто процентово изоставяне от родителите ти, задължителна военна служба и събиране на пари, за да си позволиш булка; ако си момиче – елементарно образование, домакинство и продажба от заинтересованите само от печалбата ти родители. Веселко, а? Момчетата, изоставани от родителите си като товар, получават произволно първо име и номер за фамилия; момичетата пък биват гледани като добитък за разплод и продажба – обявени на търг при навършване на 18-годишна възраст. Регистърът звучи като зле…

Защо е важно детското четене? Да поговорим за #дететокоеточете
статии / 23 февруари, 2015

Защото си е брало лайката инак. Искрено смятам, че детското четене е едно от най-важните неща, които трябва да популяризираме и да се трудим, докато не станат приоритет от първата десятка. Четенето е от малкото начини децата да продължат да усещат магията, когато тръгнат по пътя си към порастването – наред с изкуствата, които събуждат създателя в тях. Защото: Детето, което чете, пътува. Детето, което чете, се усмихва. Детето, което чете, има избор. Детето, което чете, е щастливо. Детето, което чете, е неуморно. Детето, което чете, е идеалист. Детето, което чете, има себе си. Детето, което чете, е късметлия. Детето, което чете, е любопитно. Детето, което чете, е слънчев лъч. Детето, което чете, се интересува. Детето, което чете, умее да обича. Детето, което чете, не се страхува. Детето, което чете, не се примирява. Детето, което чете, е себедостатъчно. Детето, което чете, се вглежда в себе си. Детето, което чете, не познава граници. Детето, което чете, познава демоните си. Детето, което чете, вижда света различно. Детето, което чете, е гъвкаво и креативно. Детето, което чете, критикува неправдата. Детето, което чете, е онова с блесналия поглед. Детето, което чете, намира всички сили в себе си. Детето, което чете, ще стане възрастен, който мисли. Детето,…

Отдай се в плен на „Кървавата шапчица“ – Анджела Картър
ревюта / 19 февруари, 2015

„Кървавата шапчица“ притежава онази щипка еротика, която липсва в историите от подобен тип. Наред с нежните заплахи, стаената опасност и откровените суеверия, именно тази лека пикантност придава на историите това, което ги прави по-различни от които и да било други варианти на старите приказки за Красавицата и Звяра, Котаракът в чизми, Спящата красавица или Червената шапчица. Това е наблегнато и на корицата, елегантно загатваща очакващите ви 10 трактовки на популярни приказки. Всеки разказ затвърждава усещането, че тези приказки именно така е трябвало да бъдат написани на първо място. И въпреки цялостната невъзможност да се говори за ‘женска’ или ‘мъжка’ литература, на този сборник му личи, че е писан от жена – притежава мекотата на женското начало, криещо се в прогарящо любопитство, майчина отдаденост и безгранична смелост пред непознатото. Несъмнено сборникът е изпълнен и със силни героини – „Кървавата стая“, „Невестата на тигъра“ и „Дамата от Дома на любовта“ са само големите примери за подобни образи. „Дамата от Дома на любовта“ сам по себе си страшно ми напомни за „Дамата от Шалот“ на Тенисън – обречена да изгние в далечната си кула, прокълната в самотата си и готова да загуби живота си, за да изпита човешки допир. За мен, като човек, който не…

„Грегор и шифърът на ноктите“ – Сюзан Колинс
ревюта / 9 февруари, 2015

Прочитам последното изречение на „Грегор и шифърът на ноктите“, въздъхвам и се сбогувам с приятел, с когото съм разговаряла през последната седмица. Настъпил е онзи момент да затворя дори електронната книга, защото е време за почивка, време е за мир. Време да се радваме на това, което имаме, да преброим раните си и да приемем загубите си. Вече чувствам поредицата „Подземни хроники“ като част от себе си и броя раните на Грегор като свои – ухапвания, ожулвания, съсичания или натъртвания – те и преживяното направиха от 11-годишното момче мъж за по-малко от две години. Малък мъж, който видя повече смърт, отколкото живот; повече мъка, отколкото радост и който загуби повече, отколкото спечели. „Грегор и шифърът на ноктите“ проследява хода на войната, която се разрази в „Грегор и тайните знаци“ – войната между плъховете и хората. Войната за спасението на мишките и на целостта на Подземното кралство. Книгата преминава през тежестите на войната, каквато е – кървава, грозна, трудна и изпълнена с порочност. В края на петата книга Сюзан Колинс просто съсича всички видове пророчества чрез нагаждането на реалността към тях и поставя финалния щрих с хитростта, която прилага Рипред, за да даде на Подземното кралство мира, от който всички имат нужда. Истината е,…

Героите идват, за да ни унищожат в „Стоманено сърце“ на Брандън Сандерсън
ревюта / 6 февруари, 2015

Дай на хората сила и гледай как доброто в тях се сгромолясва! Дай им възможност и гледай как алчността им избуява! Дай им отчаяние и гледай как смелостта им расте! Герои е имало и винаги ще има – били те с магически/свръх способности или просто хора като мен и вас, които са готови да отстояват това, в което вярват. „Стоманено сърце“ е обратната страна на блестящата монета, наречена героизъм и така старателно лъскана в стотици комикси и десетки филми. Тя е книга за всички онези, които са свикнали с представата за свръхчовека като добър и като спасител. Ами ако свръх силата върви със злодейство? Ако всеки момент, в който използваш способностите, това разяжда душата ти? Ще я използваш ли? Ще се откажеш ли от нея? Ще предадеш ли доброто в себе си за малко власт? Социалната структура на Нюкаго се основава на разделението Епични – свръх хора/обикновени хора – парите вече не са това, което бяха. Влиянието се мери в сила, а големината на силата ти определя къде по стълбичката ще се наредиш. Стоманено сърце е хегемонът на Нюкаго – герой и злодей от висок порядък, той едновременно се грижи за поданиците си, осигурявайки им електричество и водоснабдяване, и ги подчинява…