„Напълно изгубили себе си“ до оголване – Карън Джой Фаулър
Ревюта / 12 декември, 2014

Напоследък съм изчезнала от книжния хоризонт и за това си има причини. Това и фактът, че все пак сядам да напиша ревю за „Напълно изгубили себе си“ следва да ви каже какво означава тази книга за мен. Какво ми е дала и какво е взела – взе малко време, което и без това нямам, а даде далеч повече – още една истински преживяна история, някой друг научен факт, който да ме обогати и пълнотата, която може да бъде получена само от хубава книга. „Напълно изгубили себе си“ ми донесе усещането за приятната меланхолия на „Между дните“ и привкуса на достъпното обяснение защо семейните отношения са толкова сложна тема, така приятно написани в „Кажи на вълците, че съм си у дома“. Лесно е да ви обясня защо и как ще ви изненада тази книга – причината се крие в малката въпросителна с име Фърн, която се крие между първите стотици страници. Тя е, доколкото крайъгълен камък на историята, толкова и обикновен детайл от онези, които въпреки „нормалността“ си, преобръщат колата на спокойствието. „Напълно изгубили себе си“ е огледало на действителността ни – ежедневието, в което все по-малко обръщаме внимание на това да отделим миг обич на близките си; грубостите, прикрити зад искрена…