Неопятите „Младенци“ на Силард Рубин
Ревюта / 11 юли, 2014

Признавам си, името на Силард Рубин ми бе непознато до момента, в който прочетох резюмето на книгата и то ме грабна. Подхванах я между другото и неусетно бях прехвърлила повече от 50 страници преди да се спра. Става ми тъжно, че книгата е издадена след смъртта на писателя и той не е имал възможността да се зарадва на това как е уцелила сърцата на читателите. Защото книгата е едно от най-спокойните неща, които съм чела – буквално течащи, а не развиващи се и въпреки това – каращи читателя да ги поглъща с хъс. „Младенци“ не просто те захвърля в тягостната атмосфера на бедното унгарско село, но го прави с лекотата и визията, която единствено разказът от първо лице умее да достави. Не мога да говоря с гръмки думи за тази книга, просто защото такива в нея не могат да бъдат намерени – тя се носи със спокойствието, с което почернените в нея семейства приемат смъртта на дъщерите си, отказвайки да осъзнаят загубата си. Едно момиче от селото изчезва. Няма явна причина, няма местен агресор, няма причина да бяга. Няма и следи. За последно е видяна на път към магазина. Мистерията за заметена под килима и толкоз. Докато не изчезва второ…