Великолепието на Япония, събрано в съдбата на три меча „Дъщерята на меча“ – Стив Байн
ревюта / 10 юли, 2014

„Дъщерята на меча“ ми напомни, че обичам Япония. Да, много съм далеч от разбирането и проумяването ѝ, но в себе си усещам, че винаги ще обичам усещането за чест на японците, непроменимите им нрави и поне наглед кроткото им приемане на действителността. Когато се говори за книга, която дори мимолетно засяга Япония, е невъзможно да не се спомене японската култура – толкова очарователна в дълбочината си, толкова магична в спокойствието си и толкова необятна в своята отдалеченост от континенталното ни възпитание. Япония те оставя безсилен – колкото и да прочетеш за нея, с колкото и любопитни за чуждото съзнание факти да се запознаеш – винаги ще останеш чужденец. И аз лично завиждам на малцината, които са успели истински да се докоснат истински до проумяванто на тази страна и опознаването ѝ. Страна, в която биха се опитали да те спрат, за да не се опозориш сам. Страна, в която победителите оказват чест на победените. Страна, в която позорът се заплаща със смърт. Страна, в която думите се пестят и въпреки това: „Кароши: смърт от преумора. Какво говореше за японската култура наличието на специална дума за това? Как може да оцелее едно общество, в което толкова много хора се преработват до смърт,…