Замисли се над свободата, която имаш – „Моята орис“ – Перинуш Сании
ревюта / 23 юни, 2014

✓свободата да получа образование ✓свободата да се влюбя ✓свободата да избера с кого да прекарам живота си ✓свободата да (не) вярвам ✓свободата да не внимавам какво и пред кого говоря ✓свободата да отстоявам идеите си ✓свободата да живея Първо имах нужда да си припомня с колко много свобода съм разполагала през живота си, за да започна да ви говоря за тази книга. А, прочитайки я и вие ще проумеете колко много ви е било дадено. Минаха много години от прочитането на „Не без дъщеря ми“ и „Една арабска принцеса разказва“ и от онзи пръв момент на осъзнато безсилие в патриархалния ни свят. Мина време, но усещането остана. От подобни книги има нужда. За подобни неща има нужда да се говори. Те трябва да станат толкова болезнено видими, че смъртта с камъни на „опозорило честта на рода си“ момиче да не е вече част от статистиката на изтока, а наказуемо деяние. Защото всеки трябва да знае, че някъде там, на изток, има места, на които „майка“ ще намери в себе си силите да каже на дъщеря си: „Замълчи! Чумата да те тръшне дано! Ти си момиче! – извика мама, заплака и вдигна ръце към небето: – Помогни ми, боже! Къде да намеря спасение? Дано бог те накаже, момиче,…