Шерлок разплита Матрицата в „Играта на Макбет“ – Кристофър Голт
Ревюта / 2 юни, 2014

Добре де, шегувам се. Макар че аналогията, вярвайте ми, е точна. „Играта на Макбет“ е от книгите, които искам да препоръчам на всекиго, макар и да осъзнавам, че не е лъжица за всяка уста. Не защото е високо интелектуална или неразбираема, а просто защото се иска определена настройка за нея. Иска се онова усещане за незначителност пред безкрайността и всеобхватността на Вселената, или – ако е по-разбираемо – за нищожността пред божественото. Не зная защо толкова време бавих написването на това ревю, при все, че тази е от книгите, за които искам да извикам „Прочетете я!“ Така или иначе – препоръчвам горещо и от все сърце, въпреки потресаващата корица. Чудили ли сте се дали не сте просто герой в чужда приказка? Дали целият ви живот не е просто сън на същество от по-висок еволюционно вид? Дали това, което си мислите, че чувствате, чувате, виждате, дишате и осъзнавате наистина се случва? И дори да е програмирано, това по-малко истинско ли го прави? Как се развива разума и какво се крие в дебрите на мозъка? Какво представляват халюцинациите и дали отговорите на горните въпроси не се крият нейде из тях? Истината е, че за мозъка знаем прекалено малко. В „12-те правила на мозъка“ темата е приятно разискана, а…